Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
И си тръгна, прикрила уста с крайчетата на забрадката — толкова я развесели видът му.
А той, щом се омете от Хитровка, клекна до стълб с афиши, разгъна листа и зачете. Почеркът на Смъртта беше гладък, лесен за четене, макар и съвсем ситен.
Здравейте Ераст Петрович. Каквото ми наредихте всичко точно изпълних. Листенцето както ви обещах си го окачих на гърдите и той веднага забеляза. (Какво листенце, почеса се по темето Сенка. И кой е „той“? Добре де. Може после да става ясно.) Цял се изкриви и вика чудна работа. С какъв боклук си се окичила, а моя подарък не носиш. И взе да подпитва дали някой не ми го е подарил. Аз викам както е уговорката Сенка Скорик. Той се разкрещя. Копиле вика. Ще го пипна на сол ще го стрия. (Ама това е за Княза! Смачканото листче затрепери в ръката му. Какви ги върши? Що го клевети? Направо иска да го довърши! Не знам за никакво листенце! Нищо не съм й подарявал, не съм й виждал очите! И дочете писмото набързо.) Много е тежко с него. Все е нетрезвен мрачен и заплашва. Много ме ревнува. Добре поне че само от Скорик. (Да бе, от това по-добре здраве му кажи!) Ако научи за другите кръв ще се лее. Опитах как ли не. Отрича. Вика нищо не знам, кой върши такива катилщини и аз искам да знам. Науча ли ще ти кажа щом се интересуваш. А дали говори истината или лъже не мога да ви кажа щото сега не е какъвто беше по-рано. Като че ли не е човек ами хищен звяр. Все се зъби. А освен това искам да ви кажа за предишния ни разговор че не бива да ме корите за безнравственост. Каквото е писано на човек не зависи от него, а само зависи да го обърне към добро или лошо. И не ми говорете повече така и не ми пишете за това понеже няма смисъл.