Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
— Подир убийството на бижутера той е решил да опита другояче. В Хитровка мнозина са знаели за приятелството ти с мадмоазел Ташка. Знаел го е и т-твоят симпатизант. (Девети път — щрак.) Отначало сигурно се е помъчил да й измъкне някакви сведения, без да прибягва към крайни мерки. Това е искала да ти каже на улицата — да те предупреди за опасността. Очевидно престъпникът я е посетил и след несполучилото нападение в подземието. Затова Ташка е оставила на прозореца нарцисите. Ако не ме лъже паметта, три бели нарциса означават „бягай-бягай-бягай“.
Вярно, сети се Скорик. Ташка му беше разказвала и за белите нарциси, и как един сигнал, ако е повторен, удвоява и утроява силата на посланието като чуденка.
— И накрая — инженерът погледна броеницата, но не щракна — злодеят е решил сериозно да подхване момичето.
— А тя не ме е издала… — Сенка не издържа, изхлипа. — Да го вземат мътните това имане! По-добре Ташка да му беше казала, че съм обещал да я навестя — тогава нямаше да й посегне. А аз бих му дал всичко, да се задави, мерзавецът, с туй сребро! Княза е, нали? Или Цайса? — попита той и обърса очи. — Сигурно вече сте го издедуктирали?
— Не — разочарова го господин Неймлес. — Нямам достатъчно данни. Покойният писар е бил доста пристрастен към пиенето и май не си е държал устата затворена. Щом за откритото имане са разбрали в бандата на Княза, значи и други е можело да знаят.
След което настъпи мълчание. Скорик с всичка сила се бореше с чувствителността на организма си: със зъбите, за да не тракат, с коленете, за да не треперят, и със сълзите, за да не текат. Ераст Петрович с глупашкия си навик изведнъж взе да мацоти по листата. Топна четчицата в шишенцето с туш и нарисува на листа някаква чудновата заврънкулка. Маса внимателно следеше четчицата. Поклати глава.
— Росо.
— Нали виждам — смънка инженерът и замацоти отново, но сега по-бързо. — А така?
— По-добре.
Ама направо като някакви дечица, ей Богу! Толкова е напрегнато, а те!
— К’во се мухавите сега! — не издържа Сенка. — К’ви ще ги вършим?
— Не се „мухавим“, а „бездействаме“. Това първо — Ераст Петрович наклони глава да се наслади на цапаниците си. — Не бездействам, а се концентрирам чрез калиграфията. Това второ. Безупречно написаният йероглиф „справедливост“ ми помогна да мина от дедукцията към п-проекцията. Това трето.
Скорик помисли и каза:
— А?
Господин Неймлес въздъхна:
— Ако нещо не си доразбрал или чул, се казва: „Извинете, какво казахте?“ Проекцията в дадения случай означава извеждане на аналитичните умопостроения в п-практическа фаза. И така. Благодарение на твърдостта на мадмоазел Ташка убиецът е останал с празни ръце. Не знае къде и как да те намери. Това от една страна е хубаво, от друга — лошо.
— Кое му е лошото? — учуди се Сенка.
— Престъпникът (предлагам засега да го наречем Иманяра) няма как да действа, следователно с нищо няма да се прояви и да се издаде — Ераст Петрович погледна Скорик, сякаш да го прецени. — Можем, разбира се, да му пуснем жива стръв, тоест нарочно да му се мернеш, но този господин е прекалено б-брутален. Риболовът може да стане много рискован.
Сенка не отрече. Беше виждал как се лови с жива стръв — с уклей или някоя друга дребна рибка: първо щуката хапва рибето, гризва го през гръбнака, пък чак след това я измъкват да си носи последиците.
— А без жива стръв може ли да се хване? — предпазливо попита той.
— Модзе — каза сенсеят. — Не с дзива стръв, а с мъртва. Нали, господзар? Познах ри?
Ераст Петрович се намръщи:
— Да, позна. Но колко пъти да ти повтарям: не се мъчи да каламбурстваш. Не си толкова напред с руския език, че да се опитваш.
Сенка сбърчи чело. Явно той единствен е тъп, другите са умни.
— Каква мъртва?
— Маса има предвид Смъртта — обясни инженерът. — По някакъв засега необясним за нас начин всички хитровски з-злодеяния, станали през последния месец, са свързани с тази особа. Както и всички основни действащи лица: и Княза, и Цайса, и останалите корифеи на престъпния свят, и прекалено чевръстият пристав, а и главната мишена на Иманяра също.
Това съм аз, досети се Скорик.
— Искате да го пипнете чрез Смъртта? Мислите ли, че му е съучастничка?
— Не, не мисля. Нещо повече, тя прие да ми помогне.
Това се вика новина! Значи, когато разочарованият от хората Сенка се измъкна през прозорчето, те нещо са се разбрали? По-точно той я е склонил, подлюти раната си Сенка. И не се стърпя, с небрежен вид попита:
— Какво, прекарахте ли я? Надали е било трудно — но гласът му предателски трепна.
А инженерът леко го перна по челото.