Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
— Как са могли тогава да се движат, когато влязат в директен бой?
— Не много добре. Ризниците им имали специални яки за врата, а шлемът — предпазител за носа.
— М-м, идеята не е лоша — призна Маркус.
— Те са били и отлични строители. Променили са облика на Британия и най-големите замъци все още съществуват след хиляди години.
— Замъци?
— Да. Това са огромни постройки, целите от камък, нещо като вашето укрепление. Стените стигат до петдесет фута височина и десет дебелина. По ъглите имат или четвъртити, или кръгли кули. Цялата постройка е заобиколена от дълбок ров, пълен с вода. От съображения за сигурност има само един вход и мост, който се вдига всяка вечер.
— Това са местата, където са живеели кралят и неговите благородници, а другите жители? — попита той с интерес.
— Селяните живеели в сламени колиби и когато врагът заплашвал с нападение, отивали вътре в крепостта. Търговците и занаятчиите живеели в градове и строели магазини точно както тук в Аква Сулис.
— Значи са копирали от нас! — заяви Маркус със задоволство. — Вероятно нашите храмове и форуми все още съществуват след почти две хиляди години.
Погледна го и се почуди дали да му каже. Допълни почти нежно:
— Не, Маркус, няма ги.
— Тук нещо не пасва в разказа ти. Искаш да кажеш, че нищо от това, което ние, римляните, сме построили тук, не е останало?
— Останали са пътищата и баните. Останалото е руини, които се изучават от хора, наречени археолози. Знаем, че под много от съвременните градове са погребани римските селища. Под Лондон е Лондиниум, под Бад е Аква Сулис.
— Това ли е всичко, което е останало от най-голямата цивилизация на света? — попита той грубо.
— Разбира се, не! Вашият език, законодателство, литература, изкуство, обичаи и архитектурни стилове са преминали в ежедневния живот. Нещото, което най-силно впечатлява съвременните хора, е вашата технология. Вашите акведукти, инженерното изкуство, системите за отопление и канализация са много напредничави за времето ви. Страхувам се да призная, че ние все още не ги използваме.
Маркус прокара пръста си по крака й.
— Ами любовта? Римляните са много по-добри любовници от твоите съвременни мъже. Това ти сама призна. Подобри сме със сигурност и от твоите мечтани средновековни рицари.
— Всъщност съвсем наскоро дочетох книга от вашия голям учен Овидий по въпроса за любовта, но нямам високо мнение за него — подразни го Даяна.
— Е, имаме и по-добри писатели и философи от Овидий — не възрази той, махвайки с ръка към ръкописите.
— О, да, нека да видя дали мога да намеря няколко от редовете, които прочетох през първата си нощ тук. — Тя отиде до лавиците зад бюрото и потърси сред кожените рула. Маркус бе очарован, като я наблюдаваше. Трябваше винаги да я държи съвършено гола…
— Намерих го! — Даяна тържествуващо разви ръкописа. После прочете:
Това е вашият голям поет Хораций!
— Но това е само една сатира — обясни Маркус. Знаеш ли какво е сатира, Даяна?
— Ах ти, грубовати дяволе, разбира се, че знам какво е сатира.
— Обясни ми тогава.
— Литературна творба, която описва презрени човешки пороци или грешки. — В момента, в който думите бяха произнесени, тя разбра мотива на Хораций.
— Много добре. Наистина съм впечатлен. — Той взе ръкописа от ръцете й и го върна в калъфа. — А сега кажи ми, знаеш ли какво значи гореща страст? — попита той, като я вдигна високо и после я хлъзна надолу, за да усети твърдата му дължина…
— Само откакто срещнах теб, римлянино — отговори тя, смеейки се.
— Добре. Нека да видим дали мога за излича фантазиите ти за тези твои средновековни рицари.
— О, за това ще е необходимо нещо много специално.
— Тогава е време за tantra18.
Даяна застина в ръцете му:
— Това звучи твърде екзотично за жена с малък опит.
— Скъпа, не се страхувай. Искам да те любя, а не да те наранявам. Tantra е бавна и чувствена любов, всяка част от тялото ти получава удоволствие. И най-вече, няма да усещаш тежестта на тялото ми.
— Обичам тежестта ти, Маркус. Харесвам това, че си толкова едър. Когато си върху мен, нямам никакви съмнения, че един истински мъж ме люби.
Той обхвана лицето й с мазолестите си ръце и го поднесе към устните си, както би държал красив порцеланов съд, от който пие вода. След минути целувките им ги подпалиха и те седнаха на чергата.
18
Tantra — късносанскритски религиозни ръкописи, третиращи темите за любовта — Б.ред.