Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Върхът на розовият й език докосна мъжкия му корен. Контрастните им цветове бяха достатъчни, за да изпита дълбоки тръпки по цялото си тяло. Розовият й език срещу аленочервената му плът… Допълваха се до съвършенство. После горещият и влажен език направи пълен кръг около главичката във форма на сърце, за да усети напълно вкуса му. Маркус имаше вкус на сол и бадемово масло и чисто мъжка миризма. Тя повдигна глава, за да види удоволствието, изписано на силното му тъмно лице. Когато клекна върху издължената му фигура, търсещите му пръсти намериха женския й център и откриха, че това, което тя правеше с него, я беше овлажнило.
— Мислиш ли, че си готова да ме поемеш? — попита той прегракнало.
— Никога не съм била по-готова, отколкото в този момент — прошепна тя.
Разбира се, Маркус знаеше, че е така — тя никога не се бе любила, а го желаеше… Не искаше да се бави, за да я отнесе в леглото. Постави я на пода и разтвори краката й, за да може огънят да стопли вътрешната страна на нежните бедра и отвора между тях — докато станат червени.
— Сложи крака си около кръста ми! — заповяда той и когато тя му се подчини, като по чудо започна да се плъзга в нея бавно, съвсем бавно. Нежната й влажност му се струваше като разтопена лава. Никога досега не бе усещал нещо толкова горещо, стегнато и прелъстително.
Дори и да се бе молила в този момент, Маркус не би могъл да спре. Беше обсебен от умопомрачаващата нужда да я притежава цялата. Искаше да я жигоса с печата си, за да бъде винаги негова. Когато стигна до преградата, тласна силно. Дори и да приемеше действията му за брутални, не го интересуваше. Трябваше да понесе болката, преди да стане жена, която щеше да дарява и да получава удоволствие…
Даяна изкрещя от болка, но Маркус тласна мощно, докато жадното му за кръв оръдие влезе вътре. После застина, за да може тя да привикне към изпълнилата я плът. Даяна изстена — беше пронизана от огромния му пенис…
— Mi amor, добре ли си?
Когато се опита да говори, мускулите й се свиха силно върху него. Маркус издаде гърлен звук на удоволствие и изведнъж Даяна се изпълни с гордост, че можеше да въздейства така мощно на този огромен и толкова мъжествен римлянин. В сравнение с нея той беше истински колос, а тя се бе притеснявала дали ще бъде достатъчно жена за него. Неочаквано разкри, че тя бе повече от жена. Захапа рамото си и вдигна високо краката си върху гърба му, така че изви тялото си плътно до него и той се хлъзна още по-дълбоко, докато Даяна пое цялата му дължина като кадифена ръкавица.
Тогава Маркус започна да движи разкошното си тяло. Всеки път влизаше в нея рязко, после се оттегляше с горещо, плъзгащо се отъркване. Беше твърд, пулсиращ, изгарящ и ненаситен. Тя усещаше тежките му тестиси върху задните си части при всяко проникване. После дълбоко в нея, в плъзгащата топлина, която той предизвикваше, се заредиха нежни потрепвания на задоволство. Цялата бе разтопен огън, замъглен поглед, страстна чувственост. После влизанията му станаха почти отчаяни, проникваше все по-дълбоко и по-бързо в нея — в едно грубовато, елементарно съешаване, което й причиняваше вълни на удоволствие. Накрая се потопи в истинското сладострастно удоволствие…
Усещанията ставаха все по-наситени. Движеха се заедно, достигайки върха, после отчаяно се хвърляха в пропастта. Даяна изкрещя, този път от истинско блаженство, после виковете на Маркус заглушиха нейните. Тя целуна гръдта му, където сърцето му биеше толкова силно, че го чувстваше чрез ерекцията му вътре в себе си. После той експлодира, изсипвайки бялото си семе дълбоко в утробата й.
И двамата изпитаха горещо облекчение. После застинаха неподвижни, отмалели заедно в пресита. Когато Маркус се оттегли, видя сперма и кръв по копринените й бедра и в стомаха му се стегна топка заради болката, която й бе причинил толкова брутално.
— Съжалявам! — промърмори той не съвсем уместно.
— Не, няма нищо — отговори тихо Даяна, докосвайки лицето му. — За мен това бе един катаклизъм — така, както се случва между мъж и жена…
— Обичам те! — прошепна Маркус.
Сърцето на Даяна спря да бие. Господ да й е на помощ! Знаеше, че тя също го обича.
Той донесе парфюмирана вода и нежно изми деликатната й кожа. После я вдигна на ръце и я занесе в леглото. Ръцете му я прихванаха и тя се намери върху него. Крайниците й бяха толкова тежки и отпуснати, чувстваше се твърде изтощена, за да отвори очите си. Почуди се как понася тежестта й върху себе си. После се сети, че той бе толкова мускулест и силен, а тя не беше тежка — вероятно доспехите му тежаха повече от нея.