Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Питър се беше прилепил плътно до стената на високия комин и се спотайваше в сянката му. Смяташе да блъсне Даяна от покрива, но така стана дори по-добре. Марк беше действителната пречка за неговото бъдеще. Омраза и кръвожадност се надигаха у него, това беше най-възбуждащото чувство, което някога беше изпитвал.
Марк остана абсолютно неподвижен, докато очите му свикнаха с тъмнината. Погледът му се плъзна през непрогледния мрак покрай островърхия покрив и парапета по него. След като нищо не видя, бе убеден, че Питър трябва да е някъде зад него, от другата страна на комина. Много внимателно той излезе на открито до парапета, където знаеше че брат му ще го види.
— Излез! — Беше заповед.
В продължение може би на две секунди нямаше нито звук, нито движение, нищо. После неочаквано Питър се понесе стремително с пълна сила към Марк.
Спомени от древни времена нахлуха в съзнанието на Марк. Петриус беше отровил баща им и беше накарал Нерон да превърне Даяна в жива факла!
Тежките юмруци на Марк се стовариха върху него. Питър се свлече на колене, загуби равновесие и политна назад. Беше фатално.
Марк впи поглед в проснатото безжизнено тяло на брат си. Стана твърде бързо. „Щях ли да го спася, ако можех?“ Марк не можа да отговори точно, но знаеше, че Питър бе злобен и отнесе със себе си семената на своето собствено разрушение. Венчавката по римски обичай се празнуваше в края на краищата с жертвоприношение…
Марк откри Даяна в спалнята им, където д-р Уентуърт я беше отнесъл, за да я прегледа. Черните му очи потърсиха погледа на приятеля му Чарлз.
— Даяна ще се възстанови, ако остане няколко дни на легло. Има късмет, че не изгуби детето.
Марк беше все още уплашен.
— Благодаря, Чарлз. Боя се, че може би те чакат долу. — Марк приседна на ръба на леглото.
— Наистина ли си добре? — Всичко в него трепереше.
— Беше Петриус.
— Зная, любов моя. Той никога няма да може да те нарани отново.
— Може да е грях, но аз наистина се радвам, че е мъртъв.
— Той заслужаваше да умре. Всичко свърши.
Даяна вдигна ръката му към бузата си и целуна дланта.
— Толкова си слаба, сигурна ли си, че носиш нашето дете?
— Абсолютно сигурна съм.
Целуна я по челото.
— Почивай! Ще се погрижа за всичко останало.
Следеше го с поглед, докато тихо затваряше вратата и си мислеше, че този мъж бе цялата закрила, от която имаше нужда.
Една топла майска вечер Даяна и Марк седяха един срещу друг, потопени в голяма порцеланова вана.
— Басейнът ще е готов след няколко дни. Тази стара вана може да се пренесе на тавана.
— За нищо на света. Аз свикнах с нея — отвърна тя, пъхвайки пръстите на краката си между стоманено твърдите му бедра. Краката на Марк бяха под хълбоците й, така че не можеше да си играе.
— Какво ще кажеш, ако довечера играем на господар и робиня?
— Какво ще кажеш, ако играем на господарка и роб?
— За нищо на света! — Но със сърцето си знаеше, че тази жена го беше покорила.
— Да преговаряме! — игриво предложи тя, а пръстите й бяха само на косъм от целта си.
— Ще ти позволя да ме наричаш Маркус — опита той. Даяна обичаше да има последната дума и беше убедена, че е благословена да има за мъж човек, който ще й разреши да я получи само веднъж в живота им. С полуотворени клепачи промърмори:
— Ще изпълня всяка твоя заповед, ако си само с гладиаторската сабя. — След това уточни предложението си с копринено нежните си пръсти, които се протегнаха под водата към неговата неуморима мъжественост.