61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Гледаха напред в продължение на цяла минута. После Холанд отмести крак от спирачката и колата затрака с веригите си по бетона. Цели три километра. Пред очите им бавно изплуваха двете редици кафяви постройки, зад които стърчеше плочестият покрив на каменната къща. Холанд спря горе-долу на същото място, на което Ричър беше спрял сутринта. Но гледката вече беше различна. Никакви хора. Никакви пикапи. Никакви покрити с брезент мотоциклети. Само едно огромно, равно и старателно почистено пространство, сред което се гушеха дървените къщички, мрачни и изоставени.
Слязоха от колата. Сложиха шапките си, дръпнаха циповете и надянаха ръкавиците. Температурата продължаваше да пада. Много под нулата, утежнена от силния вятър. Студът бързо проникна през подметките на Ричър. Лицето му стана безчувствено за броени секунди. Холанд и Питърсън демонстрираха храброст, но си личеше, че и те страдат от жестокия студ. На лицата им се появиха червени петна, клепачите им пърхаха, започнаха да кашлят.
Насочиха се директно към каменната постройка, която изглеждаше точно така, както и сутринта. Отчасти мрачна и заплашителна, отчасти просто странна. Питърсън побутна вратата, но тя не помръдна. Изтърка с палец прясната скреж от ключалката, точно както го беше направил Ричър.
— Няма драскотини — констатира той. — Не е използвана често.
— Не е било нужно — кимна Ричър. — Отключили са я преди година, а днес сутринта са я заключили.
— И къде е ключът?
— Добър въпрос.
— Взели са го със себе си — рече Холанд.
— Едва ли — поклати глава Ричър.
— А защо не?
— Защото това място се продава. Логично е да го оставят някъде за новия собственик.
— Къде?
— Може би под изтривалката.
— Не виждам изтривалка.
— Значи под някоя саксия.
— Каква саксия, по дяволите?
— Фигуративно казано — обясни Ричър. — Хората оставят ключовете си на обичайни места.
Направиха един бавен кръг около сградата, като се оглеждаха внимателно. Но нямаше какво да видят. Сняг, бетон, двете редици дървени къщички, каменната постройка.
— Как трябва да изглежда? — попита Питърсън. — Като обикновен ключ?
— Голям ключ — поправи го Ричър. — Вратата е блиндирана, а това предполага сложна ключалка. С куп подвижни части, които се превъртат трудно. Следователно и ключът трябва да е голям и солиден. С Т-образна форма, като ключовете за навиване на стенните часовници. Вероятно изработен от специална стомана. От онези, които струват от хилядарка нагоре, но това едва ли е представлявало проблем за Пентагона.
— Може би са го заровили в снега. В колата имам металотърсач.
— Предполагам, че руснакът от Бруклин едва ли разполага с такъв. А това означава, че не е закопан в снега. Освен това не е любезно да караш клиента си да копае из преспите в продължение на часове.
— Къде е тогава?
Стените на постройката бяха покрити с каменни корнизи и метални орнаменти. Всяко разстояние в рамките на човешкия ръст би било прекалено очевидно. Ричър направи още една обиколка, опипвайки вдлъбнатините на височина над два и четирийсет. Нищо. По-високо разположено скривалище беше малко вероятно, освен ако руснакът не си носи сгъваема стълба.
Ричър прекрати обиколката си и отново огледа сградата.
— Трябва да е на точно определено място — промърмори той. — Например под третото нещо отляво или четвъртото отдясно.
— Какво нещо? — попита Питърсън.
— Къща, легло и бог знае още какво.
— А не можем ли да разбием вратата с щанга?
— Тя е блиндирана. Което ще рече, че може да издържи на мощна ударна вълна.
— Но ние ще дърпаме навън, а не навътре.
— Ударната вълна се придружава от вакуум. Налягане, последвано от спад. Налягането натиска навътре, а спадът означава засмукване в обратна посока. Точно толкова силно, колкото и налягането. Което прави подобни врати изключително здрави.
— В такъв случай да започваме търсенето — предложи Питърсън.
— Кое е щастливото ти число?
— Три.
— Значи започваме с третата къщичка под третия дюшек.
— Откъде ще броим?
Ричър замълча за момент.
— Още един добър въпрос. Да речем, първият ред отляво надясно. Но всяка система на броене е субективна. Следователно объркваща. Обективно погледнато, ще бъде по-добре, ако изберем най-близкия или най-отдалечения маркер.
— Откъде?
— От тук. От тази заключена врата.
— Но от това не следва, че ключът изобщо се намира в някоя от къщичките.
— Не е в снега и не може да бъде в самата сграда. Какво друго ни остава?