Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Този консилиум осигурява финансовото рамо на Хитлер. Към тях се присъединяват и 300 рурски магнати година по-късно. Както виждаме, въпреки някои чисто еврейски фамилии като Майер сред финансовите бонзи, сътрудничеството с НСДАП и фюрера върви.
Нацистките лидери държали парите си при врага
През последните години грандиозни скандали разкриха връзката между швейцарските банкери и нацисткия режим. Установи се, че през цялата война Швейцария се грижи за сметките на нацисткия елит и за ограбвани от германците пари. Гиганти като „Креди Сюис“ и Ю Би Ес“ изплатиха през 1998 г. 1,25 милиарда долара на евреи - наследници на жертви на нацизма.
Оказва се обаче, че САЩ също са били финансов оазис за сметките на лидерите на Райха. Още преди войната в Щатите се появяват данни, че германски ръководители прехвърлят пари и ценности в американски банки. След войната обаче независимата английска агенция „Инвестигейшънс Ейджънси“ публикува данни, според които райхсмаршал Гьоринг притежава в САЩ имущество за 3 575 000 долара в пари и ценни книжа. Включително и в акции на американските компании „Пенсилвания Рейлроуд“, „Бетлеем Стийл“ и „Илиноис сентрал енд сити сървиз“.
Други 600 000 долара в акции на „Монтекатини“ и „Роял дъч“ Гьоринг държал в „Сунитомо Банк“ в Сан Франсиско. В друга банка според същата агенция са открити 400 000 долара в банкноти, дадени на трезор, за прехвърлянето на които е посредничела една чикагска фирма. Освен това райхсмаршалът имал застраховки с американски, шведски, холандски и швейцарски осигурителни дружества на обща стойност 4 милиона долара.
За Гьобелс е установено, че имал 4 635 000 долара, от които 1 850 000 - в банкноти, дадени на трезор в голяма банка в Буенос Айрес на името на г-н Дойч. Гьобелс е притежавал и сметки в Люксембург, в „Интернешънъл берър бонд“, за 2 480 000 белги. И 465 000 лири стерлинги. Застрахователните му полици в чужбина били за 865 000 долара за него и 2 490 000 долара за жена му.
Преди да стане министър на външните работи на Райха, Йоахим фон Рибентроп бил главен пласьор на шампанско на немската фирма „Хенкел и Ко“ във Висбаден.
Според по-късни американски разследвания през 1937 г. в САЩ пристигат Емил Делю и Карл Икрат, представители на „Хенкел и Ко“. Те имали вече акции от щатската фирма „Америкън уайн къмпъни“. Рибентроп им привежда 10 милиона долара, за да изкупят акциите на тази фирма, и става притежател на 52% от акциите. Това остава така и във времето, когато САЩ са във война с Германия . Само осигуровката за живот на Рибентроп в САЩ била за 6 676 000 долара.
Парите на Химлер, шефа на СС, са в Южна Америка и са около 2 милиона долара. Самият Хитлер имал в САЩ сметка за 70 000 долара от продажбата на „Моята борба“ до влизането на САЩ във войната. Не е известно за други авоари на фюрера в чужбина поне под негово име.
Войната е най-добрият бизнес
Факт е открай време, че войните са месомелачка за войниците и златно време за бизнеса. За Втората световна война този принцип важи в увеличен мащаб. Днес няма нито една от големите световни марки като „Сименс“, „АГ“, „Бош“, „Филипс“, „Шел“ - лице на глобализиращия се свят, която да не се е кръвосмесвала с нацизма. Най-големият немски концерн, за който стана дума по-горе - „И. Г. Фарбен Индустри“, застава на съд в Нюрнберг. Седмици след решението да бъде разтурен от щаба на Айзенхауер идва нова заповед да не се закача. Причината е проста - огромни дялове в съдената за съдействие на нацизма групировка имат такива американски еманации на бизнеса като Дюпон, Рокфелер, Мелън, Форд. Няма как - „И. Г. Фарбен Индустри“ елегантно е префасониран на три дружества, но капиталите му са непокътнати и продължават да работят за печалбата на своите акционери. Филип Реемстма, цигареният крал, също е човек на нацистите. Това не му пречи след войната да продължи, необезпокоен от никого, да превзема световните пазари на цигари.
Когато в килията в Нюрнберг съобщили на Ялмар Шахт - стопанският министър на Хитлер, че се готвят да отправят обвинения към германски индустриалци, той избухнал в смях - „Ще трябва да обвинят и „Дженеръл мотърс“ - заводите „Опел“ са собственост и на „Дженеръл мотърс“, казал той.
През 1941 г. Дюпон чрез дружеството си „Ремингтън армс къмпъни“ е в холдингова връзка с „И. Г. Фарбен Индустри“ чрез нейната дъщерна фирма „Райниш Вестфалише Шпренгщоф“. През 1942 г. сенатска комисия установява чрез помощник главния прокурор на САЩ, че на практика американският бюджет плаща на „И. Г. Фарбен Индустри“, тъй като немската фирма получавала процент от печалбите от продажбата в САЩ на експлозиви и патрони.