Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Митрополитът изпраща телеграфически цялото откровение на Сталин. През зимата на 1941 г. Сталин вика при себе си в Кремъл висшето духовенство. Предава им какво трябва да направят и им дава пълни правомощия. Започва точното изпълнение на Божията промисъл.
През пролетта на 1942 г. за първи път от десетилетия в Москва се празнува Великден с официалното разрешение на властта. На 4 септември Старин кани в Кремъл йерарсите на Руската православна църква - московския митрополит Сергий, Киевския митрополит Николай, Петербургския митрополит Алексий. И тримата са извадени от затвори и лагери. Сталин им обещава пълна подкрепа на правителството. В края на 1943 г. се възстановява списанието на Московската Патриаршия, открива се Богословският институт и курсове към Московската духовна академия. За първи път от 1917 г. в програмата на ЦК не са включени задачи по „организацията на научно-просветна пропаганда за решителна борба за преодоляване на религиозните предразсъдъци“. Общо до края на войната са открити за служене отново 20 000 храма и манастири, милиони руснаци получават официално възможност да се черкуват.
В първите месеци на обсадата на Санкт Петербург Казанската икона била изнесена и било направено литийно шествие, както диктувало откровението на митрополит Илия. Градът в крайна сметка бил спасен и врагът не влязъл в него. Най-удивителният случай обаче бил при Кьонигсберг (Калининград). Протойерей Швец свидетелства за десетки офицерски разкази за чудото на Казанската икона там. Ето един от разказите: „Нашите войски бяха съвсем сдали багажа, а немските бяха със свежи сили. Загубите бяха огромни и очаквахме поражение. Изведнъж виждаме - пристига командващият фронта, много офицери и с тях - свещеници с икона. Започнахме да се шегуваме, че поповете са дошли да ни помагат. Командващият прекрати всякакви шеги и заповяда да се строим. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха пред войниците с иконата. Хванахме се за главите - къде отиват, ще ги избият. От немска страна стрелбата беше като огнен дъжд. Те обаче спокойно вървяха към огъня. Внезапно от немска страна стрелбата спря като по знак. Дадоха сигнал на нашите войски и те се втурнаха в атака. Хиляди немци бяха пленени и войската им беше разбита. След това пленените немци разказваха едно и също в един глас. Точно пред самия руски щурм „в небето се появила Мадоната. Тя се виждала от всички немци и в този момент оръжията им засекли на всички до един. Тогава нашата войска атакувала и ги разбила. По време на това явление в небето немците паднали на колене и много от тях разбрали кой помага на руснаците.“
Това било чудото на Казанската икона, регистрирано от хиляди и хиляди немски и руски войници и офицери. След войната митрополит Илия наистина отишъл на всеправославен събор в Москва и разказал на руските църковни йерарси как е получил откровението и как се е спасила Русия. Неговите писма и телеграми се пазят в държавния архив на Русия и днес. След време обаче съветските вождове, успокоени от победата, потулили случая и отново дали път на атеизма.
Така изглежда битката на века, погледната от мистичната и страна.
Останалото е широко известно. Но именно тази страна на историята се нуждае от още много осветляване, след което може би самата история ще трябва да се пренаписва.
Но ако учениците на теософката Блаватска създават идейно Хитлер, за да го хвърлят срещу Православието, кой му дава парите за тази операция? Оказва се, че същите, които даваха пари на Бронщайн-Троцки да удави Русия в кръв през 1917 г.
Хитлер получи пари от същите кръгове, които платиха на Троцки
Пътят на Адолф Хитлер към властта не е лесен. Въпреки насложените исторически клишета - че той успял да увлече милиони и милиони германци, Хитлер не успява да спечели никога достатъчно гласове, за да има пълно мнозинство в Райхстага. През 1930 г. НСДАП получава шест милиона и половина гласове от трийсетте милиона гласоподаватели. Това са 107 депутатски мандата в 600-местния Райхстаг. На президентските избори през март 1932 г. Хитлер се явява срещу дотогавашния президент Хинденбург и губи - взема 13 418 000 гласа срещу 19 400 000 гласа за Хинденбург. Тогава партията му е в разцвета си и се очаква, че на парламентарните избори през същата година ще вземе мнозинство. Това не се получава. Тя успява да вземе 230 мандата. През ноември 1932 г. има нови избори. НСДАП влагат максимум усилия. Стигат до цифрата 280 депутатски места. Антинацистката преса започва да говори за „залез на Хитлеровата партия“. На местни избори започва видим спад и отлив на гласове за НСДАП. Гьобелс записва в дневника си : „Бъдещето е тъмно и мрачно. Всички предположения и надежди напълно изчезнаха.“ Изглежда, че нацистката партия никога няма да вземе властта по парламентарен път.