Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
През 1929 г. се сключва споразумение между „И. Г. Фарбен Индустри“ и „Стандарт Ойл“, също Рокфелерова компания. „Стандарт Ойл“ се задължава да не конкурира германците дори в САЩ. Петролната компания на Рокфелер се задължава също да предостави на свръхконцерна, ръководен от „И. Г. Фарбен Индустри“, правото за контролен пакет акции на всички нови предприятия, които се откриват навсякъде по света.
Така от 1929 до 1945 г. икономическата власт в химията е дадена на германския концерн, който е основен финансов стълба на Хитлер и режима му. От двете страни на океана в този концерн конците дърпат двамата братя Вартбург -Паул и Макс. Първият е в борда на директорите на „Стандарт Ойл“ като представител на „И. Г. Фарбен Индустри“, а вторият ръководи самата „И. Г. Фарбен Индустри“ в Германия. Може ли тези видни, богати и образовани евреи да не знаят за антиеврейските възгледи на Хитлер и да го финансират щедро?
Англия си поръчва оптика в Райха през цялата война
През 1944 г. Уендъл Бридж - помощник на главния прокурор на САЩ и шеф на антитръстовия отдел в министерството на правосъдието, издава книга, в която привежда много данни и факти от сенатски комисии, материали от следствия, визиращи деловите отношения между германските компании и американските през цялото време на нацистката власт. Там има и един интересен сюжет за монопола върху оптиката, който кара Англия да си купува военна оптика от Германия чрез посредници до края на войната. Още през 1921 г. производството на оптически прибори е договорено между „Карл Цайс“ и американската компания „Бош и Ломб“ в Рочестър. Щатската фирма помага на германската да заобиколи ограниченията на Версайския договор за военно производство, каквото е оптиката. Цайс строи завод в Холандия, в градчето Венло. Формално заводът е на „Нидерландска оптическа компания“, която е филиал на „Цайс“. Световният пазар е поделен и на „Буш и Ломб“ се пада САЩ, на „Цайс“ - останалият свят.
През цялото време от 1921 г. до 1945 г. „Буш и Ломб“ изпращат всички технически характеристики на своето производство и така немците имат представа за американското въоръжение. Когато Англия и Франция се обръщат към тях през войната за купуване на оптика, „Буш и Ломб“ отказват под предлог, че са претоварени (за да спазят договорката с „Цайс“) и препращат съюзниците към немската фирма, прикрита под името „Нединско“. Французи и англичани нямат избор и през цялата война инсталират на своите подводници, самолети и танкове оптически прибори, изработени от германци, през които пък техните бойци се целят пак в германци.
Свръхкапиталът на Райха е за социализъм, макар и „национал“
Макар че говори срещу световния капитал пред масите, Хитлер се среща с този капитал и се договаря още в началото на кариерата си на фюрер. През 1926 г. той изнася многочасов доклад за програмата си пред бизнеселита в Кьонингсвинтер. Среща се и в Есен с Круп и Емил Кирдорф, шеф на управата на „Гелзенкирхенбергверке АГ“. След години той пише в спомените си как накарал фюрера да конспектира речите си и да ги събере в брошура, за да бъдат представени на по-широк кръг индустриалци. Фриц Тисен финансира нацистката партия от 1923 г. След десетилетия той ще напише книга „Аз плащах на Хитлер“. На Нюрнбергския процес дават показания такива магнати като Функ, Фридрих Флик, Круп, Тисен. Споменават се дарения за по милион, по два милиона марки.
Изчисленията показват, че само за предизборната кампания през 1932 г. НСДАП е похарчила между 70 и 90 милиона марки. Това е огромна сума за това време и не може да се събере от членски внос (при 200 000 членска маса тогава). Има данни, че около 10 милиона от тях е дал Хенри Детердинг, създателят на „Шел“ и съдружник на евреи.
През 1931 г. става едно голямо събиране на едри немски бизнесмени, които се обединяват около подкрепата на Хитлер. Мястото е имението на Кирдорф, цифрата на магната-тите е 40, но това са най-едрите риби: Тисен, Ернст Пенсген (стоманодобивна промишленост), Ерих Люберг (концернът АГ), Едмунд Хилгард (в управителния съвет на двете най-големи застрахователни компании), Фридрих Райнхард (търговска банка АГ), Ото Фишер (банка „Марк, Фик и Ко“), Емил Майер (Дрезденска банка), Карл Раше (Вестфалска банка ) и други от такъв ранг.