Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
— Нямам от какво да се срамувам, ако това си мислиш. Просто звучи ужасно… невероятно.
— Аз ще го повярвам.
— Може би. Преди да тръгнеш, само ми кажи какво пише в този стих от Евангелието от Матей и откъде го знаеш.
— След толкова години не мога да го цитирам точно, но беше нещо като: „Както светкавицата блесва от изток и прорязва небето до запад, така ще бъде и когато дойде Човешкият Син.“ Не става дума за изцеление, а за апокалипсиса. Помня цитата, защото беше един от любимите на пастор Джейкъбс.
Хвърлих поглед към часовника. Дългокраката кънтридива — Манди някаква си — хронично подраняваше и сигурно седеше вече на стъпалата пред Студио 1 с китарата си. Но имах един въпрос, който не търпеше отлагане.
— Защо се усъмни, че халките на ръцете му са брачни?
— Не ги ли ползва при твоята терапия? Когато те излекува от наркоманията?
В съзнанието ми изникна изоставеният автосервиз.
— Не — отвърнах. — Сложи ми слушалки на ушите.
— Кога беше това? През 1992?
— Да.
— Моята среща с Преподобния беше през 1983. Изглежда, през годините след това е осъвременил своя „модус операнди“. А после се е върнал пак към пръстените, защото имат по-голяма връзка с религията отколкото слушалките. Но се обзалагам, че нашият човек е дръпнал много от моето време — както и от твоето. Преподобният е такъв — не стои на място, винаги опитва нови територии.
— Защо му казваш „Преподобния“? Служеше ли като пастор, когато се запознахте?
— И да, и не. Сложно е. Хайде, бягай, момичето те чака. Може да е с минижуп. Това ще ти откъсне мислите от пастор Дани.
Момичето наистина беше с минижуп и краката му наистина бяха впечатляващи. За съжаление обаче почти не ги погледнах, а и за песните, които изпълни, не мога да ви кажа нищо, ако не проверя в отчета. Мислех за Чарлс Даниълс Джейкъбс, известен още като Преподобния. А сега и като пастор Дани.
Муки Макдоналд мълчаливо изтърпя мъмренето за мишпулта — кимаше с наведена глава, а накрая обеща да внимава занапред. Да, бях сигурен, че известно време ще внимава, а след седмица-две отново ще намеря пулта включен в първо студио, второ студио или и в двете. Мисля, че да се вкарват хора в затвора за пушене на марихуана е абсурдно, но без съмнение дългогодишната ежедневна употреба води до синдрома ПКК — или „Помня Колкото Кокошка“.
Като чу, че ще записва Джордж Деймън, Мики изведнъж се оживи.
— Винаги съм го обичал! — възкликна той. — Всичките му песни звучат като…
— … като „Бог да благослови Америка“ на Кейт Смит. Знам. Приятни занимания.
Зад Голямата къща имаше горичка с пейки и масички за пикник. На една от тях обядваха Джорджия и две момичета от офиса. Хю ме насочи към друга, по-отдалечена маса и извади от обемистата си мъжка чанта два опаковани сандвича и две кутийки „Доктор Пепър“.
— Поръчах от „Тъби“ един с пилешка салата и един с риба тон. Избери си.
Избрах с риба тон. Хранихме се известно време мълчаливо под сянката на планинските върхари, след което Хю каза:
— И аз бях ритъм китарист преди години и знаеш ли, свирех по-добре от теб.
— Като много други.
— Завърших кариерата си с една група от Мичиган, наречена „Джонсън Кац“.
— От седемдесетте? Дето се обличаха с войнишки ризи и звучаха като „Ийгълс“?
— Всъщност се разделихме през осемдесетте, но да, това бяхме ние. Издадохме четири сингъла, и четирите от първия албум, и бяха хит. А знаеш ли кое направи този албум известен? Заглавието и обложката. И двете ги измислих аз. Казваше се „Вашият чичо Джак свири всички зверски хитове“, а на корицата беше моят чичо Джак, сниман в хола да си дрънка на своето укулеле. А вътре в тавата — тежки звуци и жесток дисторшън. Нищо чудно, че не спечели „Грами“ за най-добър албум. Беше времето на Тото. С шибаната „Африка“80 — тази скапана боза.
Той се замисли.
— Както и да е. Бях свирил две години с „Джонсън Кац“ и направих доста за хитовия албум. Започнахме турне, свирих на първите две дати и ми биха шута.
— Защо? — Помислих си: „Сигурно заради дрога. В ония времена беше винаги заради дрога.“ Но той ме изненада.
— Оглушах.
Турнето на Джонсън Кац тръгнало от зала „Циркус едно“ в Блумингтън, а оттам — в Конгресния театър в Оук Парк. Малки зали, скромни участия с местни подгряващи банди, колкото за тренировка. Сериозната програма започвала от Детройт: трийсет града, в които „Джонсън Кац“ щели да откриват за Боб Сийгър и неговата „Силвър Булет Банд“. На стадиони и големи сцени — истински „арена рок“, мечта за всяка група.
80
Хитов сингъл от 1982 г. на американската рокгрупа „Тото“, основана 1977. — Б.пр.