Възкресяване

Тя се отдалечи, висока и царствена, със същата плавна походка, с която беше внесла чая в кабинета на Хю преди шестнайсет години.

Почуках на вратата. Хю не беше мъртъв, но наистина се беше отпуснал в стола зад огромното си бюро и потриваше слепоочията си, сякаш го мъчеше мигрена. Пред него лаптопът му стоеше отворен.

— Ще уволняваш ли някого? — попитах.

Той ме погледна.

— Какво?

— Джорджия каза, че ако ще уволняваш някого, ще си вземе болничен.

— Никого няма да уволнявам. Що за тъпотии.

— Каза, че си хвърлил нещо по стената.

— Глупости. — След кратка пауза допълни: — Ритнах кошчето, когато видях тази щуротия за свещените пръстени.

— Разкажи ми за свещените пръстени, после дай и аз да ритна ритуално кошчето и да се връщам на работа. Днес имам да свърша милиард неща, включително да разуча две парчета за сесията с група „Гота Уона“. Един точен удар в коша може да ми даде начален тласък.

Хю продължи да масажира слепоочията си.

— Предполагах, че може да се случи. Знаех си, че има възможност за такова нещо, само че не съм очаквал да е толкова… толкова грандиозно. Но както казват някои — или действай със замах, или се откажи.

— Не разбирам за какво говориш.

— Ще разбереш, Джейми, ще разбереш.

Паркирах задника си на ръба на бюрото му.

— Всяка сутрин включвам телевизора за новините в шест, докато правя коремните си преси и въртя педалите на велоергометъра. Най-вече гледам мацето от прогнозата за времето, защото това само по себе си е здравословно аеробно упражнение. Тази сутрин сред рекламите за вълшебни кремове против бръчки и колекции със златни класики на „Тайм-Уорнър“ имаше една, която ме изуми. Мамка му, не мога да повярвам! Или всъщност… мога. — Той се засмя, но невесело, а с недоумение. — Изключих идиотската кутия и разузнах историята в интернет.