Възкресяване
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-351-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Възкресяване». Краткое содержание книги:
И не сме сами.
Как иначе.
— Давай към същественото, Хю.
— И тогава…
Хю казал, че трябва да помисли. Не споменал, разбира се (макар че си го мислел), че няма никаква представа кой е Джейкъбс — може да е от смахнатите ненормалници, които обикалят всеки голям град.
Джейкъбс му написал, че разбира колебанието му и самият той има съмнения. „В крайна сметка, аз също поемам риск дори само като ти отправям това предложение. Аз също не те познавам.“
— Има ли опасност? — попитал Хю с монотонен, механичен глас като на робот.
Джейкъбс повдигнал рамене и написал: „Няма да те заблуждавам — при прилагане на електричество директно през ушите съществува риск, но става дума за НИСКОВОЛТАЖЕН ток! Предполагам, че най-лошото, което може да се случи, е да се напикаеш.“
— Това е лудост — казал Хю. — Лудост е дори да водим този разговор.
Преподобният само повдигнал отново рамене и наблюдавал мълчаливо Хю.
Хю седял в офиса, стискал кърпата (все още влажна, но сега и гореща) и сериозно обмислял предложението на Джейкъбс, като голяма част от него не възприемала това като лудост, а като нещо съвсем нормално, независимо от краткото им познанство. В крайна сметка той бил музикант, внезапно оглушал и отхвърлен от групата, която заедно с други основал. И сега тази група била на прага на националния успех. Вярно, има музиканти и поне един композитор — великият Бетховен, които са живели в глухота, но загубата на слуха не била единствената болка на Хю. Мъчели го световъртеж, тремор, периодично замъгляване на зрението, гадене, повръщане, диария, ускорен пулс. Най-непоносим бил непрестанният шум в ушите. Той си мислел, че глухотата означава тишина, но се оказало, че не е така, поне не в неговия случай. Вътре в главата му имало една постоянно виеща алармена сирена.
Трябвало да се вземе предвид и друг фактор — една истина, която той не искал да признае дори и пред себе си. Хю бил останал в Детройт, за да събере смелост. На 8-МАЙЛ РОУД имало много заложни къщи и всичките продавали оръжие. Нима това, което му предлагал този мъж, било по-лошо от дулото на някой продаван и препродаван пистолет?
С твърде гръмкия си роботизиран глас Хю извикал:
— Майната му. Давай.
Хю продължи да разказва, отправил поглед към планината. Докато говореше, потупваше с ръка дясното си ухо — струва ми се, несъзнателно.
— Преподобният сложи табела ЗАТВОРЕНО на вратата, заключи и спусна щорите. Настани ме на кухненски стол до касовия апарат и постави на щанда метален контейнер с големината на куфар. Вътре имаше две метални халки, обвити в нещо като златиста мрежа. Бяха колкото онези големите висящи обеци, които си слага Джорджия, когато се облича официално. Сещаш ли се кои?
— Разбира се.
— На всяка от халките имаше гумено приспособление, от което излизаше жица. Жиците бяха свързани с контролна кутия, не по-голяма от входен звънец. Той отвори дъното ѝ и ми показа, че вътре има само една батерия — приличаше на размер ААА. Отдъхнах си. „С това не може да стане кой знае каква беля“ — ми мина през ума. Но после сърцето ми се сви отново, като видях, че си слага гумени ръкавици — от онези, с които жените мият съдове, — и че хваща халките с щипци.
— Мисля, че малките батерии ААА на Чарли са различни от тези, които се продават в магазина — казах. — Неговите са далеч по-мощни. Не ти ли е говорил за тайното електричество?
— О, боже, много пъти! Любимата му тема. Но това беше по-нататък. Не разбирах какво ми обяснява, а мисля, че и той не разбираше съвсем. Погледът му ставаше един такъв…
— … озадачен — подсказах аз. — Озадачен, тревожен и развълнуван едновременно.
— Да, точно такъв — съгласи се Хю. — Допря халките до ушите ми — както казах, с щипци — и ми каза да натисна бутона на контролната кутия, защото ръцете му били заети. Бях готов да се откажа, но веднага се сетих за пистолетите в заложните къщи и натиснах копчето.
— И нататък ти се губи. — Не го формулирах като въпрос, защото бях сигурен, че е било така. Но той ме изненада.
— По-късно имаше и такива моменти. Имаше и други — „призматики“ съм ги нарекъл, но те се появиха след време. Там на стола в магазина чух само мощно изпукване в главата си. Краката ми се изпружиха напред, а ръцете ми се вдигнаха като на третокласник, който напира да каже на учителката, че знае верния отговор.
Това извика спомени у мен.
— Чувствах железен вкус, сякаш имах монети в устата. Помолих Джейкъбс за вода и като чух гласа си, сълзите ми рукнаха. Ревах дълго като дете на рамото му, а той ме успокояваше.