Художникът убиец

— Така никога няма да стигна до работата си.

— Такова беше и моето намерение.

— Хайде, отивай да се изкъпеш — мило го погледна Жаклин. — Има ли още кафе?

— В кухнята е.

Юсеф влезе в банята, но остави вратата открехната. Жаклин лежа в леглото, но щом чу шуртенето на водата, се измъкна от завивките и тихо отиде в кухнята. Сипа си чаша кафе и влезе във всекидневната. Сложи чашата на масичката до ключовете на Юсеф и седна. Ослуша се: душът продължаваше да шурти.

Тя бръкна в чантата си и извади кутийката със сенки за очи. Отвори я и погледна в нея. Беше пълна с меко керамично вещество. Единственото, което трябваше да направи, бе да сложи ключа върху веществото и да затвори за секунда капачето. Щеше да стане отличен отпечатък.

Ръцете й трепереха. Внимателно взе ключовете, за да не издрънчат, и отдели първия: този, който Юсеф бе използвал за входната врата на сградата. Сложи го в кутийката, затвори капачето и стисна. След това извади ключа. Отпечатъкът беше безупречен. Тя повтори всичко още два пъти — веднъж със секретния и веднъж с обикновения ключ за вратата на апартамента. Вече разполагаше с три отлични отпечатъка.

Затвори капачето, постави ключовете на предишното им място, после прибра кутийката със сенките в дамската си чанта.

— Какво правиш там?

Гласът му я стресна, но тя бързо възвърна самообладанието си. Юсеф стоеше в средата на стаята, мокрото му тяло бе обвито с бежова хавлия. От колко ли време я наблюдаваше? „По дяволите, Жаклин! Защо не гледаше към вратата!“, укори се тя.

— Търсех цигарите си. Виждал ли си ги?

Той посочи към спалнята.

— Остави ги там.

— О, да. Господи, понякога си губя ума.

— Това ли е всичко, което правеше? Само си търсеше цигарите?

— А какво друго? — Тя разпери ръце, показвайки спартанската мизерия във всекидневната му. — Помисли си, че се опитвам да открадна скъпоценностите ти? — Изправи се и взе дамската си чанта. — Приключи ли с къпането?

— Да, но не разбирам защо носиш чантата си в банята.

Тя си помисли: „Той подозира нещо“. Внезапно й се прииска да излезе колкото може по-бързо от апартамента. После й мина втора мисъл: „Трябва да бъда обидена от подобен въпрос“.

— Струва ми се, че ми е дошъл месечният цикъл — отговори студено. — Но знаеш ли, не ми харесва начинът, по който се държиш. Така ли се отнасят арабските мъже с любовниците си на следващата сутрин?

Жаклин мина с високомерно вдигната глава край него и влезе в спалнята. Беше изненадана колко убедително бе прозвучал гласът й. Събра с треперещи ръце дрехите си и нахълта в банята. Пусна водата да тече във ваната и набързо се облече и оправи. После отвори вратата и излезе. Юсеф беше във всекидневната. Носеше избелели дънки, пуловер и мокасини на бос крак.

— Ще ти извикам такси — предложи той.