Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
За вратата на апартамента си Юсеф използва втори ключ Йейл, за да отключи секретната брава, и втори, старомоден ключ — за обикновената. „Три брави, три отделни ключа. Никакъв проблем“, отбеляза си тя.
Влязоха в апартамента. Стаята тънеше в мрак. Юсеф затвори вратата. После за пръв път я целуна.
— През цялата вечер си мечтаех да направиш това — прошепна Жаклин.
— Имаш хубави устни, но за други неща. — Той пак я целуна. — Искаш ли да пийнеш нещо?
— Чаша вино ще ми дойде добре.
— Мисля, че имам една бутилка. Чакай да проверя.
Юсеф включи лампата — евтина настолна лампа, чиято светлина бе насочена към тавана — и остави ключовете си на малка масичка до вратата. Жаклин сложи дамската си чанта до тях. Обучението на Шамрон си каза думата. Тя бързо огледа стаята. Беше жилище на интелектуалец революционер — оскъдно мебелиран функционален базов лагер. Три евтини ориенталски килимчета покриваха линолеума на пода. Масичката представляваше голямо квадратно парче пресован картон, поставено върху четири сиви бетонни блокчета, и около нея имаше четири разнородни стола. В средата й стоеше огромен пепелник с няколко фаса. Някои от тях носеха следи от червило. Около пепелника имаше половин дузина чашки, изцапани с утайка от турско кафе.
Жаклин съсредоточи вниманието си върху стените. На тях бяха закачени плакати на Боб Марли и Че Гевара, както и снимки на Томи Смит и Джон Карлос, вдигнали ръце в боксьорски ръкавици, от олимпиадата в Мексико Сити през 1968 година. По-нататък бяха закачени палестинският флаг в черно, зелено и червено и литография на картина, изобразяваща жена, която къпе селско момиче в навечерието на сватбата му. Тя позна картината на Ибрахим Хана. Навсякъде имаше книги, някои — наредени на стройни купчини, други — струпани на камари, сякаш чакаха да бъдат залети с бензин и подпалени. Сред тях можеха да се видят томове с историята на Близкия изток, историята на близкоизточните войни, както и биографии на Арафат, Садат, Бен Гурион, Ицхак Рабин.
— Доста неща си изчел — отбеляза Жаклин.
— Не мога да си представя живота без книгите.
— Откъде си, ако не е тайна?
— От Палестина.
Юсеф влезе в стаята от кухнята и й подаде чаша червено вино. После й протегна ръка:
— Ела с мен.
Габриел стоеше на прозореца. Лазерният микрофон на Карп улавяше откъслеци от разговора им, но все едно слушаха изтъркана грамофонна плоча. Когато се преместиха в спалнята да правят секс, Габриел нареди:
— Изключи го!
— Но, Гейб, тъкмо стигнахме до хубавата част…
— Казах: изключи го.
Карп намали микрофона и го изключи. Сетне рече разочаровано:
— Гладен съм. Ще отида да се поразходя.
— Върви.
— Добре ли си, Гейб?
— Добре съм.
— Сигурен ли си?
— Върви.
Час по-късно Юсеф стана от леглото, отиде до прозореца и дръпна пердетата. Жълтата улична лампа придаваше на матовата му кожа странен жълтеникав цвят.
Жаклин лежеше по корем. Тя подпря брадичката си с ръце и погледна към него, спускайки очи от широките му рамене към стройната му мускулеста талия. Запита се дали и Габриел го наблюдава.
Юсеф огледа улицата, паркираните коли, отсрещната сграда. Извърна се леко и тя видя на гърба му голям белег, който минаваше между дясното му рамо и гръбначния стълб. Беше го усетила, докато се любеха. Беше твърд и грапав като шкурка. Като кожата на акула.
Той се бе показал нежен любовник, старателен в опитите си да й достави наслада. Когато проникна в нея, тя затвори очи и си представи, че е Габриел, че докосва неговия белег от една от тайните му мисии. Прииска й се да може да прокара ръка по него и да го накара да изчезне.
— Какво гледаш? — попита Жаклин.
Юсеф се обърна и скръсти ръце пред гърдите си.
— Спала ли си преди с арабин, Доминик?
Тя си помисли: „А, ти сменяш темата!“ После отговори: