Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
— Има нещо, което искам да ти покажа — усмихна се Жаклин и въведе Юсеф в асансьора. Те се заизкачваха мълчаливо. Когато вратата се отвори, тя го хвана за ръката и го заведе в средата на тъмната галерия. — Затвори очи!
— Не обичам такива игрички.
— Хайде! — повтори тя закачливо. — Обещавам, че чакането ще си струва.
Той затвори очи. Жаклин пресече помещението, отиде до панела с ключовете за осветлението и сложи ръка върху реостата.
— А сега ги отвори.
Движейки реостата, тя бавно включи една след друга халогенните лампи. Юсеф удивено започна да обхожда с поглед заобикалящите го картини.
— Каква красота… — ахна палестинецът.
— Това е най-любимото ми място на света.
Арабинът направи няколко крачки напред и застана пред една от картините.
— Боже мой, това наистина ли е творба на Клод?
— Да — един от първите му речни пейзажи. Много е ценен. Виж как е нарисувал слънцето! Клод е един от първите живописци, които са използвали слънцето като източник на светлина в цялата композиция.
— Ако не греша, този художник е роден във Франция, но почти целия си живот е прекарал във Венеция.
— Грешиш. Клод е живял и работил в Рим, в малък апартамент на Виа Маргута, близо до Пиаца ди Спаня. Постепенно е станал най-търсеният пейзажист в цяла Италия.
Юсеф се извърна и я погледна.
— Имаш големи познания за живописта.
— Всъщност знам много малко, но все пак работя в художествена галерия.
— От колко време си тук? — заинтересува се той.
— От около пет месеца.
— Какво точно означава това? Четири или шест месеца?
— Означава почти пет месеца — леко се раздразни Жаклин. — Ала защо искаш да знаеш с такава точност? Толкова ли е важно за теб?
— Доминик, ако нашата връзка ще продължава, трябва да бъдем напълно откровени.
— Връзка ли? Мислех, че само спим заедно.
— Възможно е тя да прерасне в нещо повече, но само ако между нас няма лъжи и тайни.
— Пълна откровеност, сигурен ли си в това? — замисли се Жаклин. — Може ли тя изобщо да съществува между двама души? Здравословно ли ще бъде? Не е ли най-добре някои неща да бъдат запазени в тайна? Ти каза ли ми всичките си тайни, Юсеф?
Той не отговори на въпроса, а попита:
— Кажи ми, Доминик, влюбена ли си в друг мъж?
— Не, не съм.
— Не мисля така.
— И защо?
— Заради начина, по който се люби с мен снощи.
— О, правил си секс с много жени и се смяташ за експерт по този въпрос? — дяволито го изгледа Жаклин, а Юсеф се усмихна скромно. Но тя продължи: — И какво в начина, по който се любих с теб, те кара да мислиш така?
— Когато проникнах в теб, ти затвори очите си, сякаш не искаше да ме гледаш. Сякаш мислеше за друг.
— И ако приемем, че съм влюбена в друг мъж, какво? Това би ли променило нещата между нас?
— Не, дори ще ме накара да се отнасям към теб с още по-голямо внимание.
— Обичам да се любя със затворени очи, Юсеф. Това е всичко.
— Криеш ли някакви тайни от мен?
— Нито една, която те засяга. — Тя се усмихна. — Е, ще ме заведеш ли в някой хубав ресторант?
— Всъщност имам по-добра идея. Да отидем у нас, ще приготвя лично вечерята.
Жаклин почувства как у нея се надига паника. Той сякаш усети притеснението й, защото предпазливо попита:
— Нещо не е наред ли, Доминик?
— Не, нищо — отговори тя, успявайки да се усмихне вяло. — Вечеря у вас звучи прекрасно.
Габриел пресече улицата. Беше преметнал през рамо раница от импрегниран плат, в която бяха новият телефон и радиочасовникът. Вдигна поглед към подслушвателния пост. Карп бе светнал лампата — знак, че е безопасно да действа. Бяха планирали да общуват чрез светлинни сигнали, макар че за всеки случай Габриел носеше и мобилен телефон.