Един от нас
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стойчо Драгнев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Един от нас». Краткое содержание книги:
— Да си говорим ли? Колко любезно! И за какво ще си говорим?
— За каквото искаш. За това какво става с теб. За това как можем да помогнем ние.
— Какво ще направите — ще ме спасите ли?
Изведнъж се почувствах изморен, безсилен и неспособен да понеса това.
— Лаура, опитай да си спомниш, че освен теб и други хора си имат проблеми. Цял следобед прекарах в килия в полицията. Нали ти казах за онзи случай? Информацията е върната в базата данни на полицията и Травис вече знае това. За да се спася въобще, както и да избегна тест за възстановяване на истината, трябва да му помогна да хване психарите, които са по дирите ти, защото той си мисли, че те са убили Хамънд. Единственото ми възнаграждение за това ще бъде свободата на бившата ми жена, към която аз изпитвам смесени чувства — и то, не защото Травис ще я остави да се изплъзне, а защото тя се надява да спечели доста пари от някакъв, който дава много пари за главата ми. Сама разбираш, че за мен това бе един отвратителен ден и затова те моля: дай ми възможност да си отдъхна.
Тя се изсмя.
— Защо се разделихте с жена ти?
— Защото котаракът ни умря — отсякох аз. — Сега ще пиеш ли кафе?
— Не, но мога да се съглася на един масаж.
— Моля?
— Вратът ме боли — каза тя и с мъка се поизправи на канапето, — и ако ме поразтриеш, може и да ми мине.
— Няма да правим секс, нали?
Тя премигна срещу мен и за момент сякаш се отрезви.
— А-а, не.
Дек са изкикоти зад нас и влезе в кухнята. Той знаеше какво ще последва. Беше го чувал и преди. Обясних й донякъде подробно мнението си по отношение на масажите. Това, че не обичам да ги упражняват върху мен, че ги намирам за досадни, дразнещи и защо е така. Обясних й също така и възгледите си относно хитроумния и подмолен начин, по който жените предефинираха масажа като предварителна игра и по този начин накараха мъжете да ги масажират по-често. След като в продължение на векове масажи са правени само на атлети или с лечебна цел, изведнъж се оказа — според разни жени и брадати идиоти, които винаги играят по нечия свирка, — че масажът бил съществен елемент от правенето на любов. И сега, мъжете трябва да се стараят не само жените да стигат до оргазъм (безусловно тяхно право и приятно задължение; но, скъпи дами, вие опитвали ли сте как точно става това? Или е много лесно, или е като да играеш билярд на тъмно — средно положение няма. Мисля си, че всяка жена трябва да опита да доведе до оргазъм друга жена. Предполагам, че тогава по този въпрос ще се говори по-малко), но и такива умопомрачително тъпи и потресаващи неща като масажирането на нечий крак следва да се приемат като неразделна част от целия сексуален ритуал. Следователно, ако някой мъж не прекарва поне половин час, месейки блажено прасеца на приятелката си, той се явява един вид сексуален примат. Мъжете никога не са излизали внезапно с някое нововъведение, нали? С някакви нови сексуални пламтящи обръчи, през които партньорите им трябва да скачат?! Те не постановяват, че да се подхожда с разбиране към закачките им и да им се сервират бира и гризини вече е неотменна част от сексуалното начинание, нито пък, че просто не могат да се отпуснат добре и не са в съответното настроение, ако преди това не изгледате футболния мач заедно.
Просто не е честно, дявол да го вземе — аз не стоя зад това. С други думи, не лежа безучастен. Както си изберете.
Трябва да призная, че продължих още малко. Нарочно. След няколко минути раменете на Лаура започнаха да се отпускат и когато Дек й донесе чаша кафе, тя го взе без да мърмори.
— Не се учудвам, че жена ти те е напуснала — каза Лаура, като подгъна крака под себе си. — Май си й действал като мокро одеяло на огън.
Дек тихо попита:
— Нали не смяташ наистина, че Хелена ще ти види сметката?
— Предполагам, че не — отвърнах аз. — Тя ме спаси в кафенето. Тя донесе машината тук. И вероятно тя е била в апартамента ми и е обърнала чаршафите — послание, което съм бил твърде тъп да осъзная навреме.
— Което пък предполага, че те е търсила в продължение на няколко дни.
— Голяма работа — казах аз. — Твърде малко, твърде късно.
— Хап, ако тя наистина искаше да те убие…
— Да, зная — казах аз раздразнено, — досега щях да съм мъртъв. Знаеш ли какво е да имаш до себе си един забележителен човек, всеобщо признат за по-корав от теб?
— Не, но аз никога не съм бил женен.
— Много остроумно. Сам ли го измисли, или си го чел някъде?