Един от нас

Докато поставях книгата обратно на полицата, забелязах нещо. Между страниците на следващата книга имаше поставено листче, чието ъгълче стърчеше нагоре. Издърпах книгата и я отворих.

Знаех, че съм открил нещо важно. Листчето бе около десет на шест сантиметра и бе от край до край отпечатано на лазерен принтер. Текстът беше безсмислица, хаос от букви без интервали помежду им. Код. Като се вгледах по-отблизо, забелязах, че буквата „х“ се явява много по-често, отколкото би трябвало, дори и в кода да заместваше буквата „е“. Имаше вероятност тя да замества интервала и в този случай текстът сигурно бе отпечатан на пасажи от думи.

На бюрото нямаше принтер, което означаваше, че това може би е продукт от дейността на Хамънд в другия му апартамент. С други думи разполагах с допълващата информация, до която искаха да се доберат хората, претършували оня апартамент. Два от краищата на листа бяха леко неравни, което предполагаше, че това е част от по-голям лист. От един нормален лист вероятно щяха да излязат четири такива. Дали имаше още?

Върнах книгата на мястото й и извадих друга от горния рафт. Нямаше листчета нито в нея, нито в следващите две, в които потърсих. На лавиците имаше стотици книги и знаех, че откриването на първото листче трябва да е било следствие на инжектираните ми съвпадения. Претърсването на всички останали книги щеше да ми отнеме цялата нощ, затова реших просто да прехвърля само една редица.

Това ми отне повече от половин час, но ми донесе още три листчета. Буквите върху всяко от тях бяха различни, но иначе изглеждаха еднакви. Най-отгоре имаше по две думи с почернен шрифт — може би име. След това дълъг неразгадаем текст.