Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
— Трябва да му кажем — промълви Нора.
— Какво да му кажем? — отвърна ѝ Еф малко рязко. — Първо трябва да разберем с какво си имаме работа.
Извън отделението жена с твърда коса, прибрана под широка лента, се изправи от пластмасовия стол, който беше издърпала от фоайето. Джим държеше апартамент в източната част на Манхатън с приятелката си Силвия, която пишеше хороскопи за „Ню Йорк поуст“. Беше допринесла за връзката им с пет котки, а той — с една сипка, което правеше домакинството доста напрегнато.
— Може ли да вляза? — попита тя.
— Съжалявам, Силвия. Правила на изолационното крило. Допуска се само медицински персонал. Но Джим каза да ти предадем, че се чувства добре.
Силвия стисна Еф за ръката.
— Какво каза?
— Изглежда съвсем здрав — обясни Еф тактично. Искаме да му направим няколко изследвания, просто за всеки случай.
— Казаха, че е припаднал и бил малко замаян. Защо е в изолационното?
— Знаеш как действаме, Силвия. Изключваме всичко лошо. Стъпка по стъпка.
Силвия се озърна към Нора за утешение по женски.
Нора кимна.
— Ще ти го върнем веднага, щом стане възможно.
Долу в болничното подземие Еф и Нора намериха администраторката, която ги чакаше пред вратата на моргата.
— Д-р Гудуедър, това е в пълно нарушение на правилника. Тази врата никога не трябва да се заключва и болницата настоява да бъде уведомена какво става…
— Съжалявам, г-жо Греъм — отвърна Еф, прочел името на болничната ѝ карта, — но ситуацията официално е под контрола на ЦКБ. — Мразеше да изтъква служебно положение като някой бюрократ, но понякога да си правителствен служител си имаше предимства. Извади ключа, който бе присвоил, отключи и влезе с Нора. — Благодаря ви за съдействието — добави той и заключи отново след себе си.
Осветлението се включи автоматично. На стоманената маса лежеше покритото с чаршаф тяло на Редфърн. Еф избра чифт ръкавици от кутията до ключа за осветление и отвори сандъчето с инструменти за аутопсия.
— Еф — заговори Нора, докато си слагаше ръкавиците. — Все още дори не разполагаме със смъртен акт. Не можем просто да го разрежем така.
— Нямаме време за формалности. Не и с Джим горе. Освен това… Като начало дори не знам как ще обясним смъртта му. Както и да го погледнеш, аз убих този човек. Собствения ми пациент.
— При самозащита.
— Аз знам това. Ти го знаеш. Но определено нямам време за губене с обяснения пред полицията.
Взе големия скалпел и го прокара по гърдите на Редфърн, като направи Y-образен разрез от лявата и дясната ключица, режейки по диагонал към върха на гръдния кош, а след това право надолу до централната линия на торса, над корема и до срамната кост. След това отлепи кожата и лежащите под нея мускули, оголвайки ребрата и коремната стена. Не разполагаше с време за пълна медицинска аутопсия. Но трябваше да потвърди някои неща, които се бяха показали при прекъснатия ядрено-магнитен резонанс на Редфърн.
С помощта на мек гумен маркуч отми подобната на кръв белезникава течност и разкри главните органи под ребрата. Гръдната кухина беше пълна бъркотия. Хаос от големи черни буци, захранвани от бодливи жилоподобни израстъци, прикрепени към изсъхналите органи.
— Боже Господи! — ахна Нора.
Еф огледа израстъците под ребрата.
— Сякаш нещо го е изпило. Погледни сърцето.
Беше безформено и изсъхнало. Артериалният строеж също беше променен, кръвоносната система бе станала по-опростена, самите артерии бяха покрити с тъмна злокачествена тъкан.
— Невъзможно — промълви Нора. — Едва са минали трийсет и шест часа от кацането на самолета.
След това Еф разряза шията на Редфърн, като оголи гърлото. Новият орган се оказа вкоренен в ларинкса, израснал от фалшивите гласни връзки. Издатъкът, който явно действаше като жило, лежеше отпуснат. Свързваше се направо с трахеята, всъщност се беше запоил към нея също като злокачествен тумор. Еф предпочете да не реже повече с надеждата, че ще може по-късно да извади целия мускул, орган или каквото беше там, за да го проучи изцяло и да определи функцията му.
В този момент телефонът му иззвъня. Обърна се, за да даде възможност на Нора да го извади от джоба му с чистите си ръкавици.
— Директорът на Главна съдебномедицинска инспекция — прочете на дисплея тя. Отговори вместо Еф и след като слуша няколко секунди, отвърна:
— Идваме веднага.
Директор Барнс пристигна в ГСМИ на ъгъла на Тридесета и на Първа едновременно с Еф и Нора. Слезе от колата си, с все същата козя брадичка и с униформата като на морски пехотинец. Пресечката беше задръстена с полицейски коли. Телевизионни екипи разставяха оборудването си пред тюркоазната фасада на сградата на моргата.