Заразата

— Какъв беше този вятър?

— Задната врата трябва да е отворена.

Еф се озърна за Нора. В тоалетната се чу шум и тя излезе в коридора. Видя, че всички са зяпнали в нея.

— Какво става?

Еф се обърна към другия край на къщата и погледна към ъгъла, зад който бе плъзгащата се стъклена врата към задния двор.

Там се появи човешка фигура. Спря се, отпуснала ръце на хълбоците.

Еф я зяпна парализиран.

Кели.

— Мамо!

Зак понечи да тръгне към нея, но Еф се пресегна и го сграбчи. Трябваше да го е заболяло, защото момчето се дръпна изненадано и го погледна.

Нора скочи и прегърна момчето отзад.

Кели просто стоеше там. Гледаше ги. Без никакво изражение, без да мига. Изглеждаше като в шок, оглушала сякаш от скорошен взрив.

Еф разбра моментално. Онова, от което се боеше повече от всичко на света. Болката в сърцето му бе непоносима.

Кели Гудуедър беше превърната. Мъртво същество, върнало се у дома си.

Зяпналите ѝ очи се спряха на Зак. Нейният „най-скъп“. Беше се върнала за него.

— Мамо? — промълви Зак видял, че нещо не е наред.

Еф усети бързо движение зад себе си. Фет се втурна в коридора, награбил сабята му и размаха сребърното острие във въздуха пред Кели.

Лицето ѝ се сгърчи в неистова злоба и тя оголи зъби.

Сърцето на Еф потъна.

Тя беше демон. Вампир.

Една от тях.

Отишла си беше от него завинаги.

С приглушен стон Зак се присви от ужас пред гледката с превърналата му се в демон майка… и падна на пода в несвяст.

Фет тръгна към нея, но Еф изви ръката му, преди да го подмине. Кели се присви назад от сребърното острие като котка с настръхнала козина. Засъска към тях. Погледна още веднъж с гняв към падналото в безсъзнание момче, за което бе дошла… а след това се обърна и побягна през задната врата.