Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
— Капитан Редфърн! — закрещя му тя в усилието си да го измъкне от това състояние. Той запристъпва към нея. Погледът в бездушните му очи беше като на прегладнял хищник. Отпуснат на пода, Джим не помръдваше. Редфърн очевидно беше агресивен и на Нора отчаяно ѝ се прищя да разполага с оръжие. Озърна се бързо наоколо и видя само болничния телефон с кода 555 за тревога.
Сграбчи слушалката от стената и едва успя да я стисне в ръката си, когато Редфърн нападна и я събори на пода. Нора продължи да стиска слушалката дори когато кабелът на телефона се изтръгна от стената. С невероятна сила, като побеснял, Редфърн притисна ръцете ѝ в излъскания под. Лицето му се изпъна, гърлото му се загърчи и тя си помисли, че се кани да повърне отгоре ѝ.
Нора пищеше, когато Еф влетя от стълбищната врата. Блъсна се с цялата си тежест върху тялото на Редфърн и успя да го изтласка от нея. Докато се изправяше, изпъна предупредително ръка към просналия се на пода пациент.
— Чакай…
От устата на мъжа се процеди съсък. Не змийски, а гърлен. Погледът в черните му очи зееше празен и бездушен, докато устата му се разтваряше в усмивка. Или поне в началото гримасата на лицето му заприлича на усмивка… само че устата му продължи да се разтваря и разтваря…
Челюстта му провисна надолу и отвътре с гърч се показа нещо розово и месесто, но не беше езикът му. Беше нещо по-дълго, по-мускулесто и възлесто, и… се гърчеше. Все едно, че беше глътнал жива сепия и едно от пипалата ѝ продължаваше да се върти отчаяно в устата му.
Еф отскочи назад. Подпря се на стойката му със системите, за да не падне, а след това я обърна и замушка с нея напред като с остен, за да задържи Редфърн и онова в устата му далече от себе си. Редфърн докопа другия край на стоманената стойка, а след това нещото в устата му се изстреля навън. Разтегли се до почти двата метра разстояние между двамата и Еф успя да се завърти настрани в последния миг. Чу изплющяването, когато краят на израстъка във форма на тясно мускулесто жило се блъсна в стената. Редфърн запокити стойката настрани. Тя се прекърши на две и Еф отлетя заедно с нея в съседната стая, където се строполи по гръб.
Пилотът нахлу след него, все още с ненаситния глад в черните си кървясали очи. Еф отчаяно затърси с поглед наоколо нещо, което да му помогне да го задържи по-далече от себе си. Успя да зърне само един трепан8 върху някаква табла на рафта. Острието забръмча на бързи обороти като перка на хеликоптер. Редфърн пристъпи напред. Жилото в устата му почти се беше прибрало, но продължаваше да се полюшва навън с торбичките плът, пулсиращи от двете му страни. Преди да успее да го изстреля отново, Еф се опита да го посече.
Не улучи и сряза къс месо от шията на пилота. Блъвна бяла кръв, същата като тази, която беше видял в моргата. Не запръска като от прерязана артерия, вместо това се застича по гърдите му. Еф пусна трепана преди въртящите се остриета да го оплискат с веществото. Редфърн посегна към врата му, а Еф докопа най-близкия тежък предмет, който му попадна. Оказа се пожарогасител. Удари с плоското му дъно лицето на противника си. Целеше се основно в отвратителното жило, подаващо се от устата му. Цапардоса го още два пъти с все сила. При последния удар главата на Редфърн изпращя назад и гръбнакът му силно изпука.
Пилотът рухна на пода и тялото му се отпусна. Еф захвърли пожарогасителя, залитна назад и се загледа ужасен в стореното от него.
Нора нахлу вътре със счупената метална стойка в ръце, но видя простряния на пода Редфърн. Пусна я и затича към Еф. Той протегна ръце и я задържа в прегръдката си.
— Добре ли си?
Притиснала устата си с ръка, тя кимна и посочи към пилота. Еф погледна натам и видя гърчещите се червеи, които изпълзяваха от шията му. Червени, сякаш налети с кръв червеи, които се изсипваха от ранения врат подобно на хлебарки, бягащи от стая, когато някой е запалил осветлението. Еф и Нора заотстъпваха към отворената врата.
— Какво, по дяволите, стана току-що? — промълви Еф.
Нора свали ръка от устата си.
— Господин Пиявица — тихо отвърна тя.
Чуха стенанието на Джим в коридора и затичаха, за да се погрижат за него.
Трета интерлюдия
Бунт, 1943 г.
Август направо изгаряше календара. Ейбрахам Сетракян най-много от всички усещаше тежестта му, докато редеше греди за окачения покрив. Ден след ден слънцето го изпичаше. Но още повече бе започнал да мрази нощта. Да ненавижда своя нар и сънищата си за родния дом, които допреди бяха единствената утеха от ужаса на лагера на смъртта… А сега се беше превърнал в заложник на двама еднакво безмилостни господари.
8
Трепан (мед.) — хирургически инструмент с въртящо се цилиндрично острие, използван главно за отваряне на човешки череп при аутопсия. — Б.а.