По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Всички тръгнаха по раздадените им задачи — сверяване на списъците на твърдите избиратели, подготовка на бюлетини за изборния ден. Проверка кой се нуждае от превоз до избирателната секция, отговори на запитвания от избирателите, разпространяване на листовки и грижи кандидатът да е нахранен и напоен.
— За предпочитане в движение — каза Гриф и се върна в офиса си, за да продължи да работи върху предизборното послание, което щеше да попадне в пощенската кутия на всеки регистриран поддръжник на лейбъристите вечерта преди изборите.
В 5:45 сутринта на изборния ден Джайлс отново стоеше пред Темпъл Мийдс и напомняше на всички, с които се ръкуваше, да гласуват "за Барингтън — днес!"
Гриф бе разработил график, който заемаше всяка минута от изборния ден до затварянето на секциите в 22:00. Бе отделил на Джайлс десет минути за свински пай, сандвич със сирене и половин пинта сайдер в най-популярния пъб в избирателния район.
В 18:30 вдигна глава към небето и изруга — започваше да вали. Нима боговете не знаеха, че между осем и десет сутринта и пет и седем вечерта лейбъристите са най-активни? Торите винаги получаваха гласовете си между десет и пет. От седем до десет вечерта, когато секциите се затваряха, никой не можеше да познае как се гласува. Боговете явно чуха молитвите му, защото дъждът продължи само двайсет минути.
Джайлс завърши шестнайсетчасовия ден пред портала на пристанището, за да се увери, че идващите за нощната смяна вече са гласували. Пропусналите бива ха незабавно пращани в изборната секция от другата страна на улицата.
— Но ще закъснея за работа.
— Познавам председателя — казваше Джайлс. А на онези, които излизаха и се запътваха към пъбовете, непрекъснато повтаряше: — И гледайте да гласувате преди да поръчате първата си пинта.
Гриф и екипът му непрекъснато проверяваха списъците, за да могат да „сритат" онези, които още не са пуснали гласа си, и да им напомнят, че избирателните секции са отворени до десет.
В десет и една минута Джайлс стисна последната ръка и изгарящ от желание за питие, тръгна по улицата да се присъедини към пристанищните работници в "Лорд Нелсън“.
— Една пинта — каза той, докато се облягаше на бара.
— Съжалявам, сър Джайлс. Мина десет и знам, че не бихте искали да изгубя разрешителното си.
Двама от мъжете на бара взеха една празна чаша и я напълниха от собствените си халби.
— Благодаря — каза Джайлс и вдигна чашата.
— И двамата се чувстваме малко виновни — призна единият. — Излязохме по време на дъжда, така че не гласувахме.
Джайлс с удоволствие би излял бирата на главите им. Огледа се и се запита колко ли още гласове е изгубил заради дъжда.
След няколко минути в заведението влезе Хари.
— Съжалявам че трябва да те измъкна, но Гриф ми нареди да те откарам у дома — каза той.
— А никой не смее да не се подчини на Гриф — каза Джайлс и изпи бирата на един дъх.
— Какво следва? — попита Хари, докато подкарваше колата си към Барингтън Хол.
— Нищо ново. Местната полиция ще събере урните от целия избирателен район и ще ги откара в „Гилдхол". Печатите ще бъдат счупени в присъствието ни секретаря на общината мистър Харди и след проверка на протоколите ще започне броенето. Така че няма смисъл да ходим в Градския съвет веднага — първите резултати ще излязат най-рано в три. Гриф ще ме вземе около полунощ.
Когато на вратата се позвъни, Джайлс дремеше във ваната. Той бавно излезе, навлече халата и отвори прозореца на банята. Гриф стоеше на прага долу.
— Извинявай. Гриф, заспах във ваната. Влез и си налей нещо. След малко слизам.
Джайлс облече костюма и вратовръзката, които носеше на всяко преброяване, макар че трябваше да признае, че вече не може да закопчае средното копче на сакото. След няколко минути слезе долу.
— Не ме питай, защото не знам — каза Гриф, докато излизаха през портала. — Мога само да ти кажа, че ако може да се вярва на екзитполовете, торите са спечелили с около четирийсет места.
— Значи пак сме опозиция — рече Джайлс.
— Може и да спечелиш — проучванията показват, че нещата са на кантар. Все едно се повтаря петдесет и първа.
Гриф не каза нито дума повече, докато не спряха на паркинга пред Градския съвет. Тогава трите седмици потискано раздразнение и недоспиване внезапно се отприщиха и той възкликна:
— Мога да понеса мисълта за загуба! Но не и мисълта, че шибаният Фишър може да победи.
Джайлс понякога забравяше колко всеотдайно работи Гриф за каузата и какъв щастливец е, че има такъв агент.