По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Мисля, че Фишър е този, който трябва да се тревожи — рече Ема. — В края на краищата Джайлс е много по-умел в дебатите и има повече от двайсет години парламентарен опит.
— Това няма да има абсолютно никакво значение, ако не намерим начин да дебатираме със слона в стаята — обади се мис Париш.
Гриф кимна и каза:
— Май ще трябва да използваме тайното си оръжие.
— Какво имаш предвид? — попита Джайлс.
— Хари. Ще го сложим на първия ред. С лице към публиката, и ще го накараме да прочете първата глава от следващата си книга. След това никой няма да обърне внимание какво става на сцената.
Всички с изключение на Хари се разсмяха.
— Какво намекваш? — попита той.
— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в…
ЩЕ ОТИДА — крещеше заглавието на първата страница на "Бристол Ивнинг Нюз" на следващия ден.
Джайлс прочете статията и сподели, че дебатът спокойно може да реши кой ще е следващият представител на Бристолското пристанище в Парламента.
Гриф се съгласи и го посъветва да се подготви добре, ако бъде подложен на кръстосан разпит от политическия коментатор на Би Би Си Робин Дей. Освен това каза на Себ да играе ролята на Алекс Фишър.
— Смятате ли, че човек без морал като вас следва да се кандидатира за Парламента? — почна младежът.
— На чия страна си, Себ?
— На твоя страна е — отвърна Гриф. — И по-добре да имаш отговор на този въпрос до следващия четвъртък.
— Мога ли да попитам защо не сме виждали жена ви в избирателния район по време на кампанията?
— Тя гостува на родителите си в Уелс.
— С този отговор поне хиляда гласа отиват на кино — каза Гриф.
— Кажете ми, сър Джайлс, смятате ли да пътувате до Берлин в близко бъдеще?
— Това е удар под кръста, Себ.
— Именно там ще се цели Фишър повечето пъти — каза Гриф. — Така че внимавай с гарда.
— Прав е, Себ. Продължавай да удряш.
— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище…
— Сменят мястото — каза Гриф на сутрешната "молитвена среща".
— Защо? — попита Джайлс.
— Желаещите да присъстват са толкова много, че са преместили дебата от "Гилдхол" в "Хиподрум".
— Но той побира две хиляди души! — възкликна Джайлс.
— Иска ми се да побираше десет хиляди — отвърна Гриф. — Никога няма да ти се удаде по-добра възможност да говориш пряко на избирателите.
— И в същото време да покажеш какъв мошеник е Фишър — добави Себ.
— Колко места са ни отделени? — обърна се Гриф към мис Париш.
— По триста за всеки кандидат.
— Някакви проблеми да запълним нашите със сигурни хора?
— Абсолютно никакви. През последната седмица телефонът не е спрял да звъни. Все едно ще има концерт на "Ролинг Стоунс". Дори се наложи да се обадя на колегата от либералите, за да питам дали не им се намират свободни билети.
— Не може да са толкова глупави, за да ти ги отстъпят.
— Това няма нищо общо с глупостта — каза мис Париш. — Имам чувството, че е нещо съвсем друго.
— Какво? — попита Гриф.
— Нямам представа, но ще разбера преди следващия четвъртък.
— А останалите билети? — попита Гриф. — Кой ще ги вземе?
— Който успее — отвърна мис Париш. — Ще осигуря сто души на опашката един час преди вдигането на завесата.
— Същото ще направят и торите — каза Гриф. — Нека по-добре да са двеста, два часа преди началото.
— Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите …
През следващата седмица Джайлс не спря нито за минута, дори през уикенда. Обикаляше, посещаваше пъбове, участваше във вечерни срещи и присъстваше на всяко събиране, на което имаше вероятност да се появят повече от десет души.
В събота сложи официалната вратовръзка на графството и отиде да гледа срещата между Глостършър и Мидълсекс в Невил Роуд, но остана само около час — след като обиколи бавно периметъра и се увери, че всички пет хиляди зрители са го видели, се върна в избирателния щаб на Парк Стрийт.
В неделя отиде на утринна молитва. Причастие и вечерня в три различни църкви, но по време на всяка проповед мислите му често се насочваха към дебата и той преценяваше аргументи, фрази, дори паузи…
— В името на Отца…
В сряда проучванията на Гриф показваха, че Джайлс все още изостава с два пункта, но Себ му напомни, че същото е било и с Кенеди преди дебата му с Никсън.