Забравената стая

-      Доктор Сорел, аз мисля, че можете.

Очите на Сорел се извъртяха в орбитите си, сякаш се оглеждаше за помощ.

-      Не се притеснявайте - тихо го успокои Лоугън. - Посещението ми е официално одобрено.

-      Аз съм на деветдесет и три. Вече съм възрастен човек и паметта ми не е добра.

-      Съмнявам се, че точно този проект сте забравили. Както и да е, нека освежа паметта ви. Проектът „Синестезия“ е започнат в мозъчния тръст в Нюпорт, известен като „Лукс“. Спрян е през 30-те години твърде неочаквано от тогавашния директор на „Лукс“ Чарлз Рансъм. Вие сте били един от тримата участващи учени заедно с Мартин Уоткинс и Едуин Рамзи. И двамата са починали. Останали сте само вие.

Единственият отговор на Сорел беше леко поклащане на глава. Лоугън не знаеше дали означава отричане, или е просто паралитично треперене.

-      Аз... може би трябва да кажа, че след като работя по поръчка на „Лукс“, зная за тайната стая. Бях в нея. Видях оборудването. Освен това знам защо работата ви е била спряна: имало е страхове, че може да бъде използвана по начини, вредни за човечеството.

Главата на Сорел трепна в неволен спазъм. Той затвори очи. Клепачите му бяха толкова тънки, че Лоугън почти можеше да види ирисите му под тях.

-      Някой - не сме сигурни кой, наскоро е проникнал в помещението. Смятаме, че се опитват да подновят старите експерименти. Въз основа на техните действия мога само да предполагам, че те не се интересуват от ползата, които тези изследвания могат да донесат, а от вредата, която могат да причинят. Откраднали са целия архив, всички бележки. Искам да ми кажете върху какво сте работили.

Нямаше отговор.

Лоугън бръкна в единия от джобовете на якето си и извади плик за писма. От него измъкна сгънат лист и го показа на Сорел. Беше писмо от Олафсон на хартия с главата на „Лукс“, с което той му разрешаваше да отговори без ограничения на всички Лоугънови въпроси. Възрастният човек плъзна очи по редовете, докато ръцете му оставаха вкопчени в инвалидната количка. След минута извърна глава.

-      Как ме намери? - най-накрая попита Сорел.

-      Не беше лесно - призна Лоугън.

Настъпи мълчание, докато устните на стареца помръдваха.

-      Дадох клетва - успя да произнесе най-накрая.

-      Както и Олафсон, сегашният директор, който я наруши по основателна причина.

-      Аз спазих клетвата - каза Сорел по-скоро на себе си, отколкото на своя посетител. - През всички тези години я спазвах.

Лоугън се наведе още по-близо до стареца.

-      Доктор Сорел - започна той, - откакто някой е проникнал в тайната стая, двама души умряха. На други беше въздействано в по-голяма или по-малка степен неблагоприятно. Някои са преживели синестезия, усещайки вкуса на гласове или миризмата на музика. Трябва да разбера върху какво сте работили и причината изследванията да бъдат прекратени. Само вие може да ми помогнете. Няма кой друг.

Докато говореше, възрастният човек отново замря.