Забравената стая

-      Дами и господа от медиите - започна той, - благодаря ви, че дойдохте. Аз съм Колин Рийд, президент на Глазгоуския научен институт. Човекът вдясно от мен е Джеръми Лоугън.

Рийд отпи глътка вода от чашата, която стоеше на катедрата, и отново прочисти гърлото си.

-      Може би познавате работата на доктор Лоугън. Той вероятно е един най-добрите и със сигурност най-известният действащ енигмолог днес. Неговата работа е да проучва, тълкува и обяснява необяснимото - нека го наречем така поради липса на по-добро определение. Да хвърля светлина върху загадките на историята и да отделя митовете от истината и естественото от свръхестественото.

Застаналият до Рийд Лоугън лекичко се смръщи, сякаш му беше неловко от този панегирик.

-      Преди около два месеца се обърнахме към доктор Лоугън на неговия работен терен в Йейлския университет и го помолихме да поеме една задача за нас. Задачата може да се обясни кратко: да докаже или отхвърли категорично съществуването на създанието, популярно сред хората като Лохнеското чудовище. Доктор Лоугън прекара последните шест седмици в Инвърнес, работейки по въпроса. Сега бих искал да го помоля да сподели заключенията си с вас.

Рийд отстъпи от микрофоните и Лоугън зае мястото му. За момент огледа тълпата от репортери, после започна да говори. Гласът му беше относително тих и мек, а акцентът му от средата на американското атлантическо крайбрежие рязко контрастираше с гърления шотландски говор на Рийд.

-      Лохнеското чудовище - започна той - е най-известното от всички предполагаеми шотландски езерни чудовища и може би най-известното от всички криптиди1. Целта на института, когато ме нае за тази задача, не беше да погоди номер на местната туристическа индустрия, нито да унищожи търговията на амбулантните търговци с лохнески сувенири. Целта по-скоро беше да се сложи край на аматьорските и погрешни опити за издирване на създанието, защото зачестиха и в резултат през последната година имаме поне два случая на удавени.

Той отпи от оставената за него чаша вода.

-      Бързо осъзнах, че за да се докаже съществуването на създанието, се изисква едно-единствено нещо: да го наблюдаваш в неговата среда. За да се докаже обаче, че създанието не съществува, се изисква много повече работа. В това отношение моите най-важни помощници щяха да бъдат технологиите. Затова убедих военноморския флот на Съединените щати, от който някога и аз бях част, да ми даде назаем тази едноместна изследователска подводница. - Лоугън махна към странната машина, кацнала на дървеното скеле от дясната му страна. - Подводницата е оборудвана с непрекъснато излъчващ радар, синтетично-апертурен сонар, ехолоти с импулсна компресия и множество други уреди за подводно картографиране и откриване на цели.

Трябваше да се вземат предвид два важни фактора. Езерото Лох е твърде дълго и необикновено дълбоко - на места близо двеста двайсет и девет метра. Второ, така наречените виждания на създанието внушаваха морфология, подобна на плезиозавър, от което можеше да се заключи, че дължината му ще е между шест и дванайсет метра. Имаше и няколко неизвестни, с които трябваше да се примиря, като територията, която обикаля, и предпочитаната от него околна среда. Обаче уточняването им трябваше да бъде отложено до откриването на създанието.