Забравената стая

-      Сам си задавах този въпрос. Започвам да се чудя дали не съм сбъркал за предназначението на Машината. - Той се размърда на стола. Сега поне знаем откъде идва името на Проекта „Грях“. Очевидно е било прякор или кодово наименование за изследванията.

-      Да, прякор - кимна Ким. - Спомена за имената на учените. Има ли между тях някой, когото може да съм чувала?

-      Съмнявам се. - Лоугън плъзна поглед по бюрото си, след това взе лист хартия, на който имаше три пасажа. - Мартин Уоткинс е бил старши изследователят в този проект. От онова, което успях да разбера, той е ръководил работата. Специалист по физика. Починал е доста отдавна - в началото на 50-те години. Изглежда се е самоубил. Негов сътрудник е бил Едуин Рамзи, машинен инженер. Починал е преди четири години. Третият е назован като Чарлз Сорел - младши изследовател в този проект. Доктор по медицина, специализирал в областта, която днес бихме нарекли неврология. Не зная какво се е случило с него, защото не успях да го открия.

-      И това е всичко, което си научил? - Ким изглеждаше разочарована.

-      Да, като се изключи онова, което успях да прочета между редовете. Изследването очевидно е било противоречиво и модерно, затова се е провеждало в тайно помещение. Но в това досие няма нищо за причините то да бъде прекратено. Защо е било сметнато за опасно.

В помещението отново настъпи мълчание. Ким се загледа през прозореца, докато разсеяно гризеше устната си. После се обърна.

-      Едва не забравих. Постигнах известен напредък в проучването на онези малки уреди, които намерихме в тайната стая. Така или иначе, малък напредък.

Лоугън се изправи на стола.

-      Разказвай.

-      Като изхождам от съставните им части, смятам, че това са звукови генератори. Или поне частично.

Лоугън се вторачи в нея.

-      Какво? С каква цел?

Тя вдигна рамене.

-      Е, дотам още не съм стигнала.

-      И аз не мога да кажа. Съжалявам.

Лоугън махна салфетката от сандвича.

-      Не звучи много заплашително.

-      Знам, но може и да бъркам. Ще продължа да работя по въпроса.

Лоугън взе половинката от сандвича.

-      Звуков генератор. - Той се приготви да отхапе парче, но в този момент му хрумна нещо и остави храната. - Като стана дума, се сетих. Можеш ли да ми дадеш назаем няколко диска на Алкан?

-      Великите умове мислят еднакво - тя зарови из чантата си. - Мисля, че дори имам един в чантата. - Тя му подаде кутийката е диска.

Той погледна етикета.

Grande Sonata ,,Les quatre ages“ от Шарл Валантен Алкан.

-      Соната за пиано в четири части. Наистина трудна. Беше любима на Уилърд.

Лоугън взе диска и тръгна към спалнята, а Ким го последва. На нощното шкафче до леглото имаше будилник с вграден сиди плеър. Той сложи диска на подноса и регулира звука. Миг по-късно стаята се изпълни със същата музика, която беше чул в гостната на Стречи: чувствена и романтична, въпреки това създаваше впечатлението, че е обсебена от демони. Пълна със сложни пасажи, които се колебаеха между мажорен и минорен лад, безбожно трудни, пронизани от усилващите се аперджиа и акорди, които толкова живо си спомняше. Затова инстинктивно отстъпи.