Разбиваща жега

Очоа погледна към Роули.

— Идея си няма какви ги говори, нали?

— Никаква.

— Идваме! — извика Хийт и тръгна надолу по коридор 200 заедно с Роуч.

Само дето така и не стигнаха до Руук, нито знаеха къде е. В края на коридора нямаше никой. По стените бяха монтирани витрини, една от които празна и покрита с дебел слой прах. От двете страни имаше класни стаи и офиси, всичките със заключени врати.

— Къде е той? — озърна се Роули. — Пич, къде си?

— Той е призрак — заяви Очоа.

— Не, не съм призрак — чу се приглушеният глас на Руук. — Макар че действително се чувствам като обитател на света на сенките.

Хийт се завъртя още веднъж и раздразнението й нарасна.

— По дяволите, Руук, къде си?!

— Брато, стига вече, покажи се! — присъедини се и Очоа.

Тримата се наредиха в кръг, гръб до гръб. На Хийт й се прииска да преброи до три, сякаш заплашва палаво дете, но Руук беше възрастен човек, далеч по-палав от всяко хлапе, което бе срещала някога. Вярно, те се свеждаха до племенницата й, но тя беше перфектна и нямаше нужда от заплахи.

Точно когато смяташе да тропне с крак и да му извика да се покаже, и то веднага, витрината в дъното внезапно се отвори, в коридора пристъпи Руук, разперил ръце, и за миг остана неподвижен, с глупава усмивка на лицето. Хийт знаеше, че очаква реакция. Тя беше много доволна, че може би е открил онова, което търсеха, но раздразнението надделя над любопитството й. Сякаш се състезаваха кой ще премигне пръв, той или те тримата с Роуч.

Накрая Руук се отказа, наведе глава и тежко въздъхна.

— Добре, де, добре, разбрах. Но вижте! Скрита врата!

— Виждам.

Хийт застана до него и огледа рамката на гърба на рафта. Нищо не подсказваше, че той всъщност е врата. Няма как, трябваше да похвали Руук за откритието.

— Предавам се, как я откри?

— Мислех, че никога няма да попиташ.

Хийт отстъпи, за да може той да затвори тайната врата, която изчезна с прищракване. Този път тя проследи очертанията на рафта от външната страна, от пода до горния ръб и после оттатък. Нямаше лостове. Нищо не подсказваше, че това всъщност е врата, нито как може да се отвори.

— Чудесно е изработена, но веднъж писах материал за историята на магията и попаднах на куп информация за тайните коридори. Може да се изненадате, но в старите къщи се срещали доста често и водели до скривалища, кръчми през Сухия режим, нелегални хазартни заведения и така нататък. Аз събрах две и две, разбира се — магия, тайни врати — и си дадох сметка, че тук сякаш няма мазе…

— Да, не видяхме стълбище или асансьор, които да водят надолу — обади се Очоа. Руук щракна с пръсти и посочи към него.

— Именно. Ако имаше тайна врата, тя би водила към мазето, а ако съществува таен лост за отварянето й, може би ще представлява Т в триъгълник.

— Има ли такъв? — попита Хийт. Откритието му я беше впечатлило въпреки театралниченето. За Руук то бе нещо естествено, майка му беше добър учител.