Разбиваща жега

— Клоуи не се е самоубила — отбеляза Хийт, за да насочи разговора към разследването.

— Вярно е, но навлизаше в опасна територия. Едно е студент да получи нервен срив, защото е научен, че може да преуспее с минимални усилия и че му се полагат шанс след шанс, без последствия, и съвсем друго — да реши, че толкова се е отдал на свой проект, че има неприятности, с които не може да се справи.

Руук се размърда в стола си.

— Без да знаем какво е разследвала, се въртим в кръг.

Професор Дейли се надигна от ръба на бюрото, отиде до единия от високите шкафове до страничната стена и извади папка от средното чекмедже.

— На Клоуи е — каза тя и се върна на предишното си място, а Хийт и Руук се спогледаха с надеждата, че нещо вътре ще им помогне да развият теорията си.

— Видяхме се миналата седмица — каза професор Дейли. — Това са последните й снимки. Още не ги бях коментирала.

— Снимки на…? — попита Хийт.

— Основно на сгради, свързани с материала, по който работеше.

Дейли им подаде папката и Руук премести стола си до този на Хийт, за да я отворят заедно. Вътре имаше множество снимки и те ги прегледаха една по една, опитвайки се да разберат къде са направени.

— Тази е тук, в кампуса — каза Руук и посочи към четвъртата. — Това е сградата, която ремонтират, ако не се лъжа.

Професорът протегна ръка към снимката и взе нещо от бюрото си. Хийт го позна — силна лупа за негативи и диапозитиви — а Дейли го вдигна до едното си око и разгледа снимките.

— Смятам, че сте прав. Виждате ли това?

Тя посочи към главния вход, където, скрито зад един храст, едва-едва се забелязваше името на сградата. Виждаха се само части от буквите.

Руук надникна през лупата и тържествуващо вдигна очи.

— Това тук, между листата, положително е З. Има само една сграда, чието име започва със З!

— „Забро“ — каза професор Дейли.

— „Забро“ — съгласи се Руук.

Разгледаха и останалите двадесет и седем снимки. Имаше и други, направени отвън, както и цяла поредица във вътрешността на сградата. Няколко бяха на един конкретен участък от някакъв вътрешен коридор. Снимките на Клоуи подсказаха на Хийт само един логичен извод: сградата имаше нещо общо с онова, което е разследвала.

— Може ли да ги вземем? — попита тя.

— Разбира се. Това няма да я върне, но се надявам да разберете какво се е случило с нея.

Отвън Хийт и Руук се спогледаха. И двамата си мислеха едно и също — професор Дейли може би току-що им беше осигурила жизненоважната улика, която щеше да им помогне да разрешат случая. Без да си кажат и дума, те се обърнаха кръгом и потеглиха към „Забро“.