Разбиваща жега

— По дяволите!

Тя свали презрамката до лакътя си, пристъпи към стената, подпря се и понечи да се наведе, но Руук се хвърли напред, хвана я за ръката и я изправи на крака.

— Ние ще ги съберем, професоре.

Тя кимна с благодарност и се облегна уморено на стената.

— Задължена съм ви.

Ники вече беше приклекнала и събираше страниците. Руук бързо й помогна, взе купчината, прибра я в куфарчето и грижливо дръпна ципа.

— Да ви изпратим ли до кабинета ви? — попита той, щом видя, че Дейли е дошла на себе си.

— Да, ако обичате. И без друго искам да говоря с вас насаме.

Руук взе куфарчето, е Хийт тръгнаха от двете й страни и тя се изненада колко бързо върви възрастната жена. Като се изключи усилието, с което приклекна, беше доста чевръста и за възрастта, и за килограмите си и постоянно поглеждаше към куфарчето си, сякаш се боеше, че ако се разсее за миг, то ще изчезне. Слизането по стълбите от втория етаж до фоайето я забави малко повече, но щом излязоха навън, тя отново ускори ход. Хийт се зачуди дали да не я заговори, но се отказа. Ако професор Дейли искаше да им каже нещо, най-добре беше да остане съсредоточена върху него.

Накрая тя заговори:

— В онази стара сграда няма асансьор. Помолих да ме преместят, но без успех. Важни са само старите момчета с връзки помежду си.

„Проклятието на феминизма“ — каза си Хийт.

Спряха пред стая 211, професор Дейли отключи вратата и я отвори със замах. Ники беше затаила дъх, но когато влязоха, я заля облекчение — кабинетът не беше толкова ужасен, колкото се опасяваше. Купчините хартия не бяха чак толкова много и професор Дейли им беше отделила цял рафт. Столовете бяха свободни, а бюрото — сравнително подредено.

Дейли им посочи два стола и с Руук се настаниха.

— Ще говоря по същество — каза възрастната жена, след като приседна на ръба на бюрото си с лице към тях. — Аз бях академичен съветник на Клоуи. Срещахме се веднъж или два пъти в месеца, понякога по-рядко, друг път по-често. Напоследък по-рядко.

— Защо? — попита Руук.

— Заета беше. Повечето хлапета планират последния си семестър така, че да им е по-леко, но не и тя. Забележително момиче беше, умно, отдадено и изключително съвестно. Записа моя курс по фотожурнализъм за напреднали и още два по независими проучвания. И за тях я съветвах.

Хийт си записваше подробно.

— Знаете ли върху какво работеше Клоуи? — попита тя. Може би преподавателката разполагаше с информация, която щеше да потвърди теорията им за тайните общества. Дейли обаче поклати глава.

— Както казах, тя беше заета. Аз, разбира се, също съм постоянно заета. Когато се срещахме, просто я питах докъде е стигнала, в случай че има някакви въпроси или се налага да я насоча, което се случваше рядко. Освен това преглеждах снимките й.

Хийт се хвана за една дума.