Гаснещ зрак [bg]

— Каква е причината за това твое отмъщение? — попита Ханако.

Тя го бутна с рамо толкова силно, че той залитна.

— Нищо не знаеш за брака ти, девственико!

Ерелан се изкиска и Ласа му изръмжа:

— И ти! Воинът, който носи всичко, което завладее! Къде е жена ти? Какво? Ничия ръка никога не ти е махвала подканящо? Как тъй ние, гъвкавите отражения, не сме изпоприпадали в отговор на вялото ти мъжество? Бляскавата ти гордост и гниещите трофеи, които си накичил по себе си?

Ханако не посмя да погледне назад, за да види ефекта на тирадата ѝ върху Ерелан Крийд. Беше благодарен, че вече го е оставила на мира.

— Остроумието ти е песен за ушите ми, Ласа — каза Ерелан. — Затова се засмях.

— Не си срещал остроумието ми — предупреди го сопнато Ласа. — И би трябвало да благодариш на древните скални богове за това. — Извърна се отново. — Ба, имам нужда от баня. Ханако, мили младоко, като стигнем до езерото — освен ако не е било само мираж, предназначен единствено да терзае нуждата на една жена от приличен тоалет — би ли поглезил тялото ми със сапун и мазила?

— А съпрузите ти?

— Ами, те не са тук, нали? О, не! Глупаците вероятно са много далече назад по дирята, която им оставих. Берат къпини, навярно, с насинени устни, докато дрънкат безкрайно за всичко и нищо. Или са си намерили място да лежат на слънце — както правят често, когато пазят стадата. Като си помисля, въобразяват си, че не мога да ги видя горе по хълмовете! Аз имам най-острите очи, Ханако. Най-острите! Те са лениви и самодоволни, мърляви и мързеливи.

— Е, значи ще те обслужа при езерото — каза Ханако.

Тя го бутна отново с рамо.

— Наистина ли?

— Дразниш ме неоправдано, Ласа Руук.

— Дразня само онова, дето се крие в теб.

— Чудно ли е изобщо, че оставам нащрек?

Тя махна с ръка.

— Ще подмина дързостта ти, Ханако от Стръмнините, Убиецо на Господаря на гнева. Съпрузите ми живи да гният. Аз ще си взема любовник, напук и на тримата. Бих могла теб да избера, Ханако, какво мислиш за това?

— Разбирам, че ме очакват три смърти, след като явно умирането ми веднъж няма да е достатъчно.

— Какво? О, те ли? Помисли над това малко повече, момченце. Те вече знаят, че пътувам с компания — о, Ерелан не би им дал повод за ревност, след като единствената му любов е воинската суета. Но ти, Ханако?! Млад, чаровен, и не си ли най-високият храбрец в селото? Най-силният? Не отпра ли тази сутрин долната челюст на Господаря на гнева? А после прекърши врата му? Не, скъпи кандидат-любовнико, май дори ти не можеш да подпалиш огън под краката им. Но виж — блясък ли е онова напред, през онези клони? Слънцето не е ли точно над нас?

— Няма как да…

— Шшт! Благословена съм да преживявам синхрон в живота. Съвършенства се срещат където и да направя своя остров. Усмихни се сладко и покажи сигурни ръце в разтриването на сапун и масло, Ханако, и бих могла да ти позволя да повървиш на моя бряг.