Прагът на вечността [bg]

— Пушиш ли? — попита Бийп и извади пакет цигари.

— Само когато ми падне сгоден случай.

Тя му даде цигара и двамата запалиха.

Урсула Дюър, наречена още Бийп, също беше на тринадесет, но изглеждаше по-голяма от Дейв. Носеше готини американски дрехи, стегнати пуловери, тесни джинси и ботуши. Твърдеше, че може да кара кола. Казваше, че британското радио е тъпо — само три станции, които не пускат рокендрол — и спират работа в полунощ! Когато хвана Дейв да зяпа малките издутинки на гърдите й под черното поло, тя даже не се засрами; само се усмихна. Но никак не му даде възможност да я целуне.

Нямаше да е първото момиче, с което се целува. Би искал да я осведоми за това, просто в случай че тя го мисли за неопитен. Тя щеше да му е третата, ако се брои Линда Робъртсън — той включваше и нея в сметката, нищо че не отговори на целувката му. Работата беше там, че той знае какво прави.

С Бийп обаче не беше успял, още не.

Близо беше. Дискретно беше поставил ръка на раменете й на задната седалка на бащиния му Хъмбър Хоук, но тя беше извърнала лице и се беше зазяпала в осветените от лампите улици. Не се кискаше, когато я погъделичка човек. Танцували бяха джайв под звуците на грамофона Дансет в стаята на петнадесетгодишната му сестра Иви; но Бийп отказа бавния танц, когато Дейв пусна „Самотна ли си тази вечер“ на Елвис.

Все пак Дейв живееше с надежда. Тъжно, но се оказа, че моментът не е сега — двамата стояха в малката градинка в зимния следобед, Бийп се беше обгърнала с ръце да се топли, и двамата бяха сковани в официалните си дрехи. Щяха да излизат по тържествен семеен повод. По-късно обаче щеше да има парти. Бийп имаше четвъртинка водка в чантичката, за да подправи безалкохолните напитки, които щяха да им сервират, докато родителите лицемерно се наливат с уиски и джин. А после всичко беше възможно. Дейв зяпаше розовите й устни, свити около филтъра на цигарата Честърфийлд, и с копнеж си представяше какво би могло да бъде.

Майка му се провикна от къщата с американския си акцент.

— Влизайте, деца — тръгваме!

Двамата хвърлиха цигарите в цветната леха и влязоха.

Двете семейства се събираха в хола. Бабата на Дейв, Ет Лекуит, щеше да бъде „представена“ в Камарата на лордовете. Това означаваше, че ще стане баронеса, ще я наричат Лейди Лекуит и ще бъде пер в Камарата на лордовете от името на лейбъристката партия. Родителите на Дейв, Лойд и Дейзи, чакаха заедно със сестра му Иви и един млад приятел на семейството, Джаспър Мъри. Тук бяха и семейство Дюър, приятели от времето на войната. Уди Дюър беше фотограф и беше командирован за една година в Лондон. Довел беше съпругата си Бела и двете си деца, Камерън и Бийп. Всички американци изглеждаха очаровани от пантомимата на британския обществен живот, затова семейство Дюър се присъединиха към тържеството. Бяха голяма група, когато излязоха от къщата и се отправиха към площада на Парламента.