Хищник [bg]

— Слушай, кучи сине, няма да правя нищо, докато не ми кажеш къде е жена ми.

— Прави каквото ти казвам или е мъртва.

— Тогава никога няма да видиш тефтера.

Мадокс погледна часовника си. Вече бяха минали три и половина минути. С една ръка върху волана той натисна педала за газта и излезе на магистралата, оставяйки мирис на изгоряла гума след себе си.

— Тя е в стария лагер на Медира Крийк, знаеш къде е, нали? Двадесет и пет километра южно оттук по Рио Гранде. Кучката ми се съпротивляваше и се нарани, сега кърви… В момента е с партньора ми, ако не правиш каквото ти кажа, ще му се обадя и ще я убие. Затова пусни сега телефона в торбата и я изхвърли веднага.

— Аз пък ще ти кажа това: ако тя умре, ти си мъртвец. Ще те преследвам до края на земята и ще те убия!

— Спри да ми се ежиш и прави каквото ти казвам!

— Правя го.

Мадокс чу шумолене и линията прекъсна. Той изпусна една въздишка на облекчение. Погледна часовника си, засече времето с точност до секунда и насочи вниманието си към скоростомера. Тефтерът би трябвало да е на шест и половина километра южно от търговския център. Изключи телефона си и закова скоростта. Вече бе проучил магистралата, бе изчислил разстоянието и си бе отбелязал километричните камъни. И знаеше, че проклетият бележник трябва да е приблизително на четиристотин метра.

Той отмина километричния камък и намали леко, спусна стъклото на прозореца и набра телефона на Бродбент. Секунда по-късно чу слабо звънене: там беше, отстрани на пътя лежеше една найлонова торба. Отмина я, като в същото време включи прожектора върху покрива и освети наоколо, за да е сигурен, че Бродбент не го причаква от засада. Но прерията изглеждаше празна от край до край. Малко се съмняваше, че Бродбент се е понесъл на юг към лагера на Медира Крийк. По всяка вероятност щеше да спре в Абикию да се обади на ченгетата и в болницата. Мадокс не разполагаше с много време да вземе бележника и да се омете.

Той направи обратен завой, върна се до торбата, пресегна се и я вдигна. След това, докато ускоряваше към магистралата, я отвори с дясната си ръка и започна да рови из нея за тефтера.

Ето го. Извади го и го погледна. Беше подвързан в стара кожа и на задната корица още имаше петно кръв. Отвори го. Редици от осем цифрени числа, точно както беше казал Корвъс. Това е. Беше успял.

Запита се как ли щеше да реагира Бродбент, когато завареше лагера на Медира празен. До края на земята.

Бележникът беше у него. Сега беше време да се отърве от жената.