Хищник [bg]

— Изглежда ми скорошен.

— Отпреди няколко дни. Пистолетът ми гръмна случайно.

— Нима? — Гласът стана хладен.

— Точно така.

— Имате ли нещо против да ми кажете за каква марка и калибър става дума?

— Трийсет и осемкалибров револвер „Смит & Уесън“. — Отсреща настъпи дълга тишина. — Както ви казах, детектив, съжалявам, че ви обезпокоих, наистина. Фалшива тревога.

— Върху килима има и петно кръв. То също ли е „старо“?

Том не успя да отговори. Усети, че му се повръща. Ако онова копеле я беше наранило…

— Кръвта много ли е?

— Само едно петно. Още е влажно.

— Не знам какво да ви кажа за това, детектив. Може би някой… се е порязал. — Той преглътна.

— Кой? Съпругата ви?

— Не знам какво да ви кажа.

Той чуваше съскащата тишина в слушалката. Трябваше да хване полета и сам да се разправи с онзи мъж. Не биваше да оставя Сали сама, не биваше.

— Господин Бродбент? Знаете ли какво означава терминът „достатъчно основание“?

— Да.

— За това става дума тук. Влязохме в къщата ви с ваше позволение и имаме достатъчно основание да предположим, че е станало престъпление — и сега възнамеряваме да го разследваме. При тези обстоятелства не се нуждаем от съдебна заповед.

Том усети, че буцата в гърлото му става по-голяма. Ако похитителят наблюдаваше къщата и видеше, че е пълна с ченгета…

— Но го направете бързо.

— Казвате, че самолетът ви каца в седем и половина, нали? — попита Уилър.

— Да.

— Бих искал да се срещна с вас и съпругата ви — независимо дали майка й е болна или не — тази вечер. В управлението. В девет. Можете да вземете и онзи адвокат, за който споменахте. Имам чувството, че ще ви е нужен.

— Не мога. Не и в девет. Невъзможно е. А и съпругата ми е в Албакърк…

— Не става въпрос за опционална среща, Бродбент. Ще дойдете тук в девет или ще извадя съдебна заповед за арестуването ви. Ясно ли е?

Том прехапа устни.

— Жена ми няма нищо общо с това.

— Ако не я доведете, положението ви ще се влоши. И нека ви кажа, приятелю — то вече е достатъчно лошо.

Телефонът прекъсна.