Космически хищници [bg]

— Господин Гросвенър — отбеляза Кент с леден тон, — ние, останалите, все още се опитваме да разберем защо само вие сте чул това предложение.

Гросвенър отново подмина тона, с който бе зададен въпроса, и добросъвестно отговори:

— Тъкмо за това си мислех през последните няколко секунди. Не мога да не си спомня, че по време на инцидента с риймите съзнанието ми бе подложено на продължителна мозъчна стимулация. Възможно е сега да съм по-податлив към подобен род контакти. — Хрумна му също, че тази особена чувствителност обяснява как е успял да долови идващия отвън шепот дори през защитените стени в своя отдел.

Гросвенър не се изненада, че Кент се намръщи леко. Химикът бе дал да се разбере, че предпочита да не мисли за хората-птици и за онова, което се бе случило с умовете на участниците в експедицията.

— Имах привилегията — каза злъчно Кент — да чуя запис от доклада ви за този епизод. Доколкото си спомням, вие заявявате, че вашата победа се дължи на факта, че риймите не са разбрали колко е трудно за представител на една раса да контролира нервната система на друга форма на живот. Как тогава ще обясните обстоятелството, че онова нещо отвън — той махна с ръка неопределено — достига съзнанието ви и стимулира с абсолютна прецизност онези мозъчни центрове, произвели точно предупредителните думи, които преди малко ни повторихте?

Гросвенър почувства, че в тона на Кент, в подбора на думите и в самодоволството му имаше прекалено силно пристрастие.

— Директоре — отвърна нексиалистът многозначително, — онова нещо, което стимулира моя мозък, може би съзнава проблемите, съпътстващи контакта с една чужда нервна система. Не можем да допуснем, че то знае нашия език. При това неговото решение на проблема е частично, защото само аз реагирах на стимулацията. Според мен обаче не трябва да обсъждаме как е достигнало посланието му до мен, а защо и да решим какво ще предприемем по-нататък.

Шефът на геолозите, Маккан, се покашля и каза:

— Гросвенър е прав. Господа, по мое мнение трябва да приемем факта, че сме навлезли в чужда територия. И ние не знаем чия е тя!

И.д. директорът прехапа устни, понечи да заговори, поколеба се и накрая каза:

— Мисля, че трябва да бъдем предпазливи и да не правим прибързани заключения въз основа на данните, с които разполагаме. Но ми се струва, че трябва да се държим така, сякаш се изправяме пред по-развит от човешкия интелект, който излиза вън от познатите ни рамки.

В залата се възцари тишина. Гросвенър забеляза, че мъжете несъзнателно се готвеха за нападение. Устните им бяха стиснати, очите присвити. Даде си сметка, че и други бяха установили същото.