![Космически хищници [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/7/kosmicheski-hishchnici-bg-download.jpg)
Космически хищници [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Серия: Спейс Бийгъл #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-038-6
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Космически хищници [bg]». Краткое содержание книги:
Смайващ парад на невероятни същества, населяващи космоса, и безспорно един от най-живите и успешни романи на американския фантаст. Стан Барет „Каталог на душите и циклите в SF“
Директорът замълча и Гросвенър остана изумен от самодоволството, което излъчваше този дребен човек. Какво ли има на ум? — запита се той. Изглеждаше странно, че Кент отхвърля с лека ръка възможността това съвещание да се окаже ползотворно.
Той се обърна отново с приятелски тон:
— Гънли, ще ни запознаете ли с мнението си?
Астрономът стъпи на по-ниската площадка. Беше слаб и висок като Смит. Очите му бяха бездънносини и безстрастни, но когато заговори, в гласа му прозвуча вълнение:
— Господа, трите обитаеми планети от последната система си приличаха като близнаци и това е било постигнато по изкуствен път. Не зная колко от вас са запознати с последната теория за формирането на планетните системи. Онези, които не са, надявам се да ми повярват, че разпределението на масата в тази система е невъзможно от гледна точка на динамиката. Мога със сигурност да заявя, че две от трите обитаеми планети са преместени отнякъде на сегашното им място. Според мен трябва да се върнем и да започнем изследвания. Изглежда някой нарочно е създал праисторически планети. Не претендирам, че се досещам за причините да направи това.
Той спря да говори и изгледа войнствено Кент. Химикът пристъпи напред, леко усмихнат, и каза:
— Гънли дойде при мен и поиска да се разпоредя да се върнем на една от онези планети с джунглите. Сега, когато неговото искане ви е известно, поставям го на обсъждане и гласуване.
Това беше всичко. Гросвенър въздъхна ако не от възхищение, то поне от респект към Кент. Директорът не бе направил опит да спъва предложенията на опозицията. Дори напълно беше възможно да е съгласен с плана на астронома. Но като свика съвещание, на което собственото му становище щеше да бъде поставено под въпрос, той показваше, че е склонен да се подчини на демократичната процедура. Това бе ловък, макар и донякъде йезуитски ход, чрез който целеше да запази благоразположението на привържениците си.
В действителност към искането на Гънли можеха да се отправят сериозни възражения. Трудно беше да се повярва, че Кент знае за тях, защото това би означавало, че той умишлено пренебрегва сигурността на кораба. Гросвенър реши, че щом не разполага с доказателства, ще е по-добре да даде право на Кент и зачака търпеливо, докато учените задаваха на астронома второстепенни въпроси. Когато стана ясно, че дискусията отива към края си, Гросвенър реши, че е време да вземе думата. Той се изправи и каза:
— Ще приведа няколко довода в подкрепа на становището на господин Кент.
Директорът отговори хладно:
— Всъщност, господин Гросвенър, мнението на присветващите пролича от краткостта на разискванията, така че да не губим повече време…
Внезапно той млъкна. Навярно до него най-сетне достигна истинското значение на казаното от Гросвенър. На лицето му се изписа недоумение. Той неуверено се обърна към останалите и вдигна ръка, сякаш търсеше помощ. Всички мълчаха. Той отпусна ръката си и промърмори:
— Имате думата.
— Господин Кент е прав — заговори Гросвенър отсечено. — Все още е твърде рано. Досега успяхме да посетим само няколко планетни системи. А би трябвало да са не по-малко от тридесетина. Като се има предвид мащабността на нашата експедиция, това е минималният брой, на чиято основа бихме могли да направим някакви определени изводи. С удоволствие ще предоставя моите изчисления на Математическия отдел за потвърждение. Освен това, ако се приземим, ние ще се лишим от защитното поле на нашия екран. Ще трябва да сме готови да се противопоставим на изненадващата атака на един разум, владеещ до такава степен хиперпространството, че е в състояние мигновено да прехвърля своите сили. Мога да си представя милиардите тонове материя, които ще се стоварят върху нас, докато стоим безпомощно на някоя планета. Господа, нужни са ни поне месец-два за сериозна подготовка. Естествено през това време трябва да посетим колкото се може повече звезди. Ако техните обитаеми планети също се окажат изключително или предимно от праисторически тип, тогава ще имаме сериозни основания да приемем идеята за изкуствения им произход. — Гросвенър направи пауза и после заключи: — Господин Кент, успях ли да изразя мисълта ви?
Кент беше възвърнал самообладанието си.
— Почти дословно, Гросвенър. — Той се огледа. — Ако няма други коментари, да гласуваме за предложението на Гънли.