Ветровете на Салем [bg]

Зад главата на Джормунгандер, малко встрани, той видя любимия си златен тризъбец, който се люлееше сред бели светлини. Ниф надникна иззад една от люспите на Джормунгандер, където се беше скрила и наблюдаваше.

Джормунгандер се прозя.

— Добър опит, Фрир! — Говореше бавно и провлечено и внимателно подбираше думите си, като натъртваше на произношението на „с“.

— Трой се опита с маската на глава на вол да ме излъже един път. Направи ме на глупак. Сега срам за теб да се пробваш да ме излъжеш за втори път!

Драконът на Мидгард говореше толкова бавно, че трябваше да го изчака да довърши изречението си.

Джормунгандер се усмихна.

Фреди не беше забравил историята и дори я използваше, за да му помогне. Някога, когато светът още беше млад и Асгард не беше разрушен, Тор и гигантът Хаймир бяха опитали да заловят Джормунгандер, като използваха примамка с маска на волска глава. Тор беше хванал морския дракон с говежда примамка, но ужасен от чудовището, Хаймир беше прерязал кордата и беше освободил дракона. Фреди се надяваше, че Джормунгандер ще се зарадва, че този път не се е хванал в същия капан. Играеше си със суетата му, за да го подведе към фалшива самоувереност, така че да се опита да преговаря за гатанка срещу тризъбеца. Гатанките на дракона бяха доста лесни за решаване, но дори и нещата да се влошаха, Ниф щеше да грабне тризъбеца, докато Фреди задържаше Джормунгандер. Тя беше резервният му план.

Той свали маската от главата си, което беше сигнал за Ниф да остане скрита, но освен това тя трябваше да се готви за вариант две.

— Е, как разбра, че аз съм под маската? — попита Фреди, докато разглеждаше ноктите си.

— Добре, знаех, че рано или късно ще се появиш. В крайна сметка тризъбецът ти е при мен — усмихна се Джормунгандер. Морският дракон обърна главата си точно когато малката елфка се скриваше. Той се обърна към Фреди.

— Обикновено нямам много посетители тук. Искаш го, нали? — попита драконът и очите му заблестяха.

Фреди сви примирено рамене.

— Да, искам го…

— Да ти предложа гатанка? Ако отговориш правилно, ще ти дам тризъбеца. Не е нещо, което ми трябва. Просто го държа тук като залог, защото ми е скучно.

— Не зная — каза Фреди. — Твоите гатанки са доста умни, приятелю. Какво ще кажеш да се преборим за него? — Фреди прокара пръсти през косата си, докато изследваше ръката си и опитваше мускулите си.

— Не, не, не! Не съм в настроение — каза Джормунгандер. — Имам една добра гатанка за теб. Хайде!

Фреди отмести очи от ръката си.

— Добре! Ще опитам.

Джормунгандер примигна щастливо.

— И така, моят баща…

— Имаш предвид Локи — каза Фреди.

— Да, Локи, моят баща — отговори драконът. Обичаше да вмъква името на Локи по време на разговор винаги, когато можеше, защото се гордееше с потеклото си от Асгард. — Но това не е цялата загадка. Още не съм свършил.

Фреди се усмихна.