Ветровете на Салем [bg]

— Мат, може ли — помоли тя Мат да се отдръпне. Неохотно той отстъпи встрани и пусна Трой да влезе.

— Може ли да говоря с теб насаме? — попита умоляващо Трой.

— Всичко, което искаш да й кажеш, можеш да кажеш пред мен — каза Мат. Той се държеше собственически към нея и за миг Ингрид се изплаши, че отново ще я шляпне отзад. Въпреки това, трябваше да си признае, че й беше харесало.

Ингрид кимна.

— Всичко е наред.

— Става дума за семейството ти — каза Трой.

— Какво знаеш за семейството й? — прекъсна го Мат.

— Виж, Мат, Трой е един от нас…

— Един от вас! — подигравателно каза Мат. — Не ми прилича на вещица.

Трой скръсти ръце, мускулите и бицепсите му изпъкнаха под суитчъра с морски мотив.

— Добре, аз лично предпочитам термина „магьосник“ — отвърна той.

Мат изсумтя.

— Какво има, Трой? — попита тя.

— Помниш Вал, нали?

— Имаш предвид един от елфите ли? — каза Ингрид и погледна към Мат. Той знаеше всичко за елфите, защото ги беше арестувал и след това освобождавал за няколко престъпления. Както и останалите членове на семейство Бошан, той също се беше привързал към тях.

— Добре, Вал дойде при мен тази сутрин и ми каза, че са открили тризъбеца на Фреди. Намерили са го някъде на Жълтия павиран път, но не могли да го донесат и Фреди отишъл да си го вземе, като единствено Ниф е тръгнала с него.

— Така че трябва да отидем и да спасим Фреди? — попита тя.

— Не, Фрея.

— Фрея? — изненада се Ингрид.

— Порталите отново са отворени. Според Вал, може би това е станало заради връщането на тризъбеца. Имало е голяма експлозия на края на света, което значи, че по някакъв начин Фреди е успял да си го върне, защото само той може да разполага със силата му — обясни Трой.

Ингрид седна, за да осмисли новината.

— Къде е Фреди сега?

— Някъде долу в Бездната. Вал каза, че всички са тръгнали да го търсят, за да се уверят, че е добре. Изглежда, че се чувстват доста виновни, че не са отишли с него, но след като порталите отново са отворени, би трябвало да е добре. Лесно би могъл да се върне обратно тук.

Тя кимна.

— Виж, нямаме много време — не знаем колко дълго ще са отворени и затова трябва да тръгваме.

— Да тръгвате? Къде? — попита Мат.

— Назад във времето, за да спасим Фрея, разбира се, и да я доведем обратно тук — каза Трой, сякаш това беше най-очевидното нещо на света.

— Заминавате? — каза Мат и се обърна към Ингрид.

Тя стоеше и нервно мачкаше колана на шлифера си.

— Трябва да тръгвам. Това не може да чака. Порталите може да се затворят отново и тогава ще загубим Фрея завинаги — каза тя и си спомни какво й беше казала майка й последния път.

— Ти заминаваш с него? — Мат вдигна брадичката си и погледна към Трой.

Трой се опита да изглежда по-малък. Сви раменете си и събра ръцете си.

Ингрид дръпна Мат настрани.

— Казах ти, Трой и аз сме само приятели — прошепна тя. Не можеше да повярва, че се караха пред Трой. Чувстваше се унижена, но осъзнаваше, че поставя Мат в ужасна ситуация. Не искаше да му причинява това.