Ветровете на Салем [bg]

Тя протегна ръка, за да се здрависа с него.

— Наричайте ме Чарли. Моля, не се извинявайте.

Той се усмихна с разбиране, но изглеждаше доста уморен от всичките тези формалности.

— Да тръгваме — предложи той. Придружи ги до офиса за допускане на кандидати и ги запозна с Мисис Хендерсън. Пожела им късмет и им каза „Довиждане“.

Джоана отново усети това чувство в стомаха си.

Тя и Тайлър седяха срещу блестящото бюро, затрупано с папки, едно преспапие с тарантула вътре, поставка за писалка и снимки, които бяха внимателно подредени. Мисис Хендерсън изглеждаше изтънчено. Беше англичанка, привлекателна, с красива светлоруса коса, вързана на кок, и големи тюркоазено сини очи. Лявото й око беше леко присвито и беше насочено към вътрешния ъгъл. Когато погледът й се съсредоточи върху тях, Мисис Хендерсън се усмихна с яркочервените си устни.

Джоана можеше да види само рамките на обърнатите надолу снимки върху бюрото. Може би щеше да се замисли, ако можеше да види тези снимки — семейството на мисис Хендерсън, кучето или котката й. Така щеше да се почувства по-малко притеснена от тази жена, от която зависеше успехът на Тайлър да влезе в заветното училище. Въпросите на Дороти Де Форест звучаха в главата й. „Кой е твоят спонсор? Имаш ли някой зад гърба си?“ Погледна към голямата черно-бяла снимка на стената на Амелия Ерхард, красиво лице, обсипано с лунички, с пилотска шапка и големи очи. Бързо направи едно заклинание в мислите си.

Тайлър изучаваше стаята и внимателно наблюдаваше мисис Хендерсън, докато тя говореше за стипендиите, които училището предлага.

Джоана усещаше как потта се стича под мишниците й и образува кръгли петна по копринената й риза. Държеше ръцете си плътно до тялото и се опитваше да бъде хладнокръвна, една вещица без магия. За нейно изумление Тайлър проявяваше изключително безразличие към всичко, което се случваше. Тя забеляза боядисаната в ярко жълто стая, която беше съседна на кабинета. През един стъклен прозорец можеше да се наблюдава какво става вътре. Видя пространство за игра с разноцветни играчки, чинове и столове. Най-вероятно там щеше да се проведе тестът.

— Да, това е мястото, където Тайлър ще отиде и ще си поиграе за малко — кимна директорката. После се обърна към момчето. — Първо, защо не отидеш и не си свалиш обувките, Тайлър? И докато сме на темата, няма проблем да поразхлабиш тази вратовръзка, ако искаш. Искам да се чувстваш максимално удобно.

Тайлър кимна с глава, че не иска, но после погледна надолу. Джоана веднага се наведе, за да му помогне, а малките му ръчички пляскаха към нея все едно беше досадна муха. Беше изключително некомуникативен днес. Обикновено беше добро дете. Какво го беше прихванало?

— Не разбирам! Никога не се е държал така — каза Джоана.

— Всичко е наред, искам Тайлър сам да го направи — каза Мисис Хендерсън. — Тайлър, моля, свали обувките си. — Гласът й беше учтив, но строг.