![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Джоана осъзна, че тестът беше започнал, без дори той да е влязъл в стаята. Виждаше липсата на желание у Тайлър и паниката започваше да я обзема.
Тайлър се свлече на един стол и не искаше да помръдне.
— Тайлър, има ли нещо, което те притеснява? — попита мисис Хендерсън.
Той погледна към нея и се втренчи. Това щеше да е решителният момент. Джоана го знаеше. Пулсът й се ускори и стомахът й отново се разбунтува. В мислите си тя помоли Тайлър да бъде добро момче. Той се нацупи.
— Тайлър? — подтикна го Мисис Хендерсън.
— Оставете ме! — погледна я той и изкрещя. Беше на път да се разплаче. — Оставете ме на мира! Не искам да съм тук! — погледна той към директорката.
Джоана мълчеше по обратния път към дома. Анализираше всичко, което се беше случило в училището — от началото до края, и се опита да разбере къде беше сгрешила. Може би нервите й бяха оказали влияние върху чувствителното момче. Бяха провалили интервюто напълно. Все пак успя да накара Тайлър да си играе с хубавата дама, но останалата част от срещата беше също толкова странна, колкото и в началото. Ако можеше да запише Тайлър в прилично училище, можеше да се чувства като добра майка, а не като жена, чиито деца бяха разпръснати и заплашени във всичките Девет свята във Вселената.
Мисис Хендерсън се държеше доста хладнокръвно и реагираше спокойно на гневните изблици на Тайлър.
— Всички имаме понякога лош ден — каза тя ведро. — Не се притеснявайте за това. В крайна сметка, той е само на пет години!
Но Джоана знаеше, че се е провалила. Нямаше да има втори шанс в Карлайл. Тя погледна към Тайлър на седалката до себе си.
— Забавлявахте ли се с хубавата дама? — попита тя. — Какво искаше да направиш?
— Нищо! — отвърна той и сви рамене.
Тя въздъхна.
Той се обърна към прозореца, за да гледа навън и остави малък отпечатък върху стъклото.
Тя разроши косата му и се съсредоточи в пътя.
— Всичко е наред, Тайлър. Нещата ще се оправят — обеща Джоана.
Когато паркира на алеята, Норман я чакаше отвън, ринейки сняг с лопатата, махаше с ръка към нея и се усмихваше. Тя изпита облекчение, когато го видя. Той й отвори вратата.
— Как мина? — Вгледа се в лицето й. — Толкова зле ли беше?
Джоана се засмя. Трябваше. Поне всичко свърши. Може би беше приела нещата около това училище твърде сериозно. Никога не стигаш до някъде, ако тръгваш отчаян.
— По-добре е да не говоря за това, но няма нужда да ти казвам, че се връщам на чертожната дъска.
— Оп! — каза Норман и я прегърна. — Имам новини. Опаковам една чанта с багаж горе. Чух се с Артър и заминавам, за да се срещна с него.
Тя се освободи от прегръдката му и хиляди нови притеснения се завърнаха в съзнанието й като си спомни за условията, които оракулът беше поставил. Това поставяше плановете за училището в по-далечна перспектива.
— Пожелай ми късмет! — каза Норман и се усмихна решително.
Имаха много малко време и ако Артър, който беше пазител на порталите, не можеше да им даде по-добро разрешение на проблема от това, което им беше казал оракулът… добре, нямаше смисъл да мисли за това сега.
— Той ще измисли нещо, зная, че така ще стане — каза Норман. — Всичко ще бъде наред.
Сякаш повтаряше думите, които тя беше казала току-що на Тайлър с почти същата убеденост.
Глава 37
Чудовището на края на света
Джормунгандер беше морският дракон, който спеше на дъното под Мидгард. Той се беше увил около средния свят и беше достатъчно дълъг, за да захапе опашката си и да оформи кръг. Последното го беше направил, докато спеше като бебе, захапало и смучещо палеца си. От зъбите му капеше кръв и черна отрова, която можеше да убие веднага. И се радваше на нелепите загадки.
А сега разполагаше с тризъбеца на Фреди.
— Трябва да се шегувате с мен! — каза Фреди на Келда. — Как, по дяволите, той се беше сдобил с него? Няма значение! Не ми обяснявай! Изтощен съм. И сега какво? Какво ще правим сега?
Тя примигна към него все едно той беше твърде бавен.
— Това е спешен случай! — каза тя и го погледна отстрани. — Трябва да дойдеш с нас долу и да го вземем, освен ако не желаеш да спасиш света.
И то точно когато Фреди си мислеше, че ще се наспи добре за дванадесет часа. Покри лицето си с ръце, пое си дълбоко въздух и леко перна с ръка Келда.
— Не можеш ли просто да… — направи жест с ръка, който казваше „Да се обърнеш“.
Келда грабна обувките си и се обърна към стената. Фреди се измъкна от леглото и намери чифт панталони, старателно сгънати на един стол. Явно бяха току-що изпрани благодарение на работливата им икономка.