Мечът на тамплиерите [bg]

— Ще бягаме — отвърна Холидей.

— Откъде? — попита Вануну. — Не можем да се върнем по пътя, по който дойдохме. Ще се сблъскаме с тях.

— Ами другият тунел? — предложи Пеги.

— Възможно е изобщо да няма изход — каза Холидей.

— Тогава ще се окажем в капан.

— И сега сме в капан — каза Пеги и повдигна геоложкото чукче. — Дали да не останем и да се бием?

— С един чук? — попита Холидей. — Последния път, когато се сблъскахме с тези хора, те бяха въоръжени с автомати. — Поклати глава. — Побеждава онзи, който знае кога да се бие и кога да не се бие.

— Сун Дзъ? — попита Вануну.

Холидей кимна.

— Хубава философия, момчета, но какво ще правим сега? — каза Пеги.

Вануну се огледа, после се обърна към Пеги.

— Нали каза, че водата е солена?

— Точно така.

— Погледнете ръба на езерцето — вижте онези тъмни следи по варовиковите стени.

— Оставени са от прилива — сети се Холидей. — Нивото на езерото се покачва при прилив.

— Което означава, че водата се оттича по някакъв начин. Нали водата от водопада трябва да отива някъде — допълни Вануну.

— Вижте — каза Пеги и посочи.

Те се обърнаха. Зад тях, в самото начало на тунела, който водеше към езерото, проблеснаха светлините на няколко фенера. Лъчите им подскачаха по каменните стени.

— Хайде — прошепна настойчиво Холидей.

Тръгнаха по тясната ивица между водата и стената на пещерата, като се оглеждаха за мястото, откъдето се оттича езерото. Бяха изминали една трета от пътя, когато го видяха: тесен тунел в скалата, широк едва няколко педи, скрит в сенките на издадените около него гладки скали. Сега очевидно бе отлив и тунелът бе пълен с вода само до коленете, ако можеше да се съди по следите, които приливът бе оставил високо по стените на пещерата.

— По-бързо! — подкани ги Холидей и хвърли поглед през рамо. С приближаването на преследвачите им светлините на фенерите ставаха все по-ярки и по-ярки. Трябваше да достигнат относителната безопасност, която предлагаше тунелът, преди хората на Келерман да влязат в пещерата.

— Ами ако стане по-дълбоко? — попита притеснено Вануну. — Казах ви, че не мога да плувам.

— Ще се погрижа за теб — усмихна се Пеги, постави ръка на кръста на професора и двамата влязоха заедно във водата.

Холидей ги последва с алабастровия съд в ръце.

Бързото течение изненада и тримата, събори ги и ги понесе към тесния тунел, който водеше към морето. Вануну изкрещя, но викът му бързо бе приглушен от леденостудената вода, с която се нагълта и задави. Той замаха с ръце и се замята, но Пеги успя да го хване и да повдигне главата му над водата. Ръката й бе сключена под брадичката му и в тази позиция двамата се понесоха по подземната река.

— Всичко е наред! Всичко е наред!