Мечът на тамплиерите [bg]

— Е, и? — попита Пеги.

— Следователно това, което е било съхранявано тук, не е било качвано по стълбите, не е било носено в черквата — каза Вануну и кимна в знак на съгласие. — Което означава, че е било внасяно и изнасяно от друго място.

— А това означава, че има друг вход — завърши Холидей.

— Това означава ли, че ще трябва да минем през онази голяма врата там?

— Боя се, че да — каза Холидей.

— Страхувах се, че ще кажеш точно това! — въздъхна Пеги.

Отидоха до вратата. Беше наистина огромна — широка около метър и половина, но висока почти пет метра. Нямаше и следа от панти.

— Вероятно е окачена на оси в горната и долната част — предположи Холидей. — Това е въртяща се врата.

— Да свалим резето — каза Вануну.

Заблъска по скобите с тъпия край на лоста и успя да свали по-голямата част от ръждата. Останалото почисти с ръба на мистрията. Когато приключи, тримата заедно вдигнаха желязното резе и го оставиха на каменния под. Ръцете и дрехите им бяха покрити с люспи ръжда.

Вануну натисна огромната брава, но вратата не помръдна. Той пъхна острия край на лоста в тесния процеп между вратата и стената, сетне двамата с Холидей натиснаха. Отначало не се случи нищо, но после се чу скърцане и вратата зачегърта по каменния под и се завъртя на няколко сантиметра към тях.

— Някой да има машинно масло? — пошегува се Пеги.

Холидей и Вануну си починаха секунда-две, след което натиснаха отново. При третия опит успяха да отворят вратата почти половин метър, напълно достатъчно, за да се промъкнат.

— Никой не е минавал през тази врата почти хиляда години — каза Холидей. — Кой е първи?

— Ти — отвърна Вануну с мелодраматичен жест. — В края на краищата цялото това приключение е твоя идея.

— Стига да няма змии… — каза Пеги. — Има ли змии в Израел?

— Разбира се — отвърна Вануну. — Забрави ли историята за Клеопатра?

— А под земята?

— Само сляпата змия червейница.

— И как изглежда?

— Сляпа змия, която прилича на червей.

— Много забавно!

— Дълга е около двайсет и пет сантиметра, с черни лъскави люспи. Не е отровна.

— Нещо друго?

— Има и няколко вида скорпиони албиноси.

— Слепи змии и скорпиони албиноси… Страхотно!

— Аз влизам — заяви Холидей. — Някой идва ли?

Включи фенерчето, извърна се и се промъкна странично през отвора. Миг по-късно силуетът му се стопи в непрогледния мрак. Пеги го последва, а Вануну премина последен.

Галерията, открила се пред тях, бе съвсем различна от тунела, по който бяха дошли. Тук стените бяха от грубо одялана скала, а не от зидани каменни блокове. Подът бе груб и неравен, застлан с плочи от неизгладен варовик, а таванът беше толкова висок, че очертанията му се губеха в мрака. Всъщност в момента тримата вървяха през огромна естествена цепнатина, създадена от някое катастрофално земетресение в далечното минало. Когато заговориха, гласовете им отекнаха, отразени от грубия камък.