Индийската съпруга [bg]

— До снощи бях. Тя твърдеше, че нападението станало около полунощ. Не се обадила на никого. Взела си душ ѝ си легнала. Не се свързала дори с майка си. Едва в два станала и набрала моя номер. Струва ми се странно. Защо не е позвънила веднага в полицията? А звъни на домашния ми телефон? Освен това два пъти я видях да стои на тротоара, вторачена в прозорците на апартамента ми. Не съм я питал какво прави там.

— Обаче си притеснен?

— Ами ако е казала истината? Ако убиецът наистина е нахлул в дома ѝ?

— На мен ми звучи като пълна фантасмагория — сподели Сайер.

— Страхувам се да не сгреша.

— А как ти описа нападателя?

— Не успя. Бил висок, само това.

Сайер подпря брадичка на ръката си.

— Струва ми се абсурдно. Защо му е да насочва вниманието към себе си?

— Така е, абсурдно е. Най-добре изобщо да не се срещам повече с нея, за да се поуталожат нещата.

Скаре прокара ръка през къдриците си и те щръкнаха.

— Ти какво ще правиш? При Йоран Сетер ли ще ходиш?

— Този път ще действам безпощадно. Дори след това да получа мъмрене от началството, ще го преживея. Важното е да напреднем. Ако не е той, поне да го изключим от кръга на заподозрените.

— Не е той. Няма да извадим чак такъв късмет.

— Разбирам те. А трябва да проверим и Холдинг. Той обаче реагира с неподправено изумление, когато го осведомих за показанията на Турил от бензиностанцията. Повтори, че поел към града. Изобщо нямал представа защо Турил е видяла друго, сигурно се била объркала. Замисли се колко улики водят към Йоран. Излъга ни къде е прекарал вечерта на двайсети август. Кара червена кола, каквато Линда е видяла във Витемуен.