Индийската съпруга [bg]

— Дори да беше видяла убийството с очите си, сигурно и тогава щеше да си затраеш! За да не се забъркваш. Хората са толкова малодушни!

Линда викаше и тропаше с крака. Майка ѝ стисна устни. Беше разтревожена.

Вечерта напредваше. Линда размишляваше напрегна то. Карен трябва да се е прибрала. Навън бе стегнал ужасен студ. Безжалостният вятър вилнееше с продължителни заплашителни пориви: Линда харесваше студеното време, защото си стоеше вътре, на светло и топло. Беше дръпнала пердетата пред прозорците. Нямаше никакво намерение да наднича в градината. Чудеше се как да постъпи с Якоб. Първо ще разбере на какви смени работи и кога се прибира от работа. После ще застане зад някой ъгъл и ще го причака, докато върви по тротоара. Ще се втурне право срещу него с наведена глава и ще се блъснат. Ако носи нещо, ще го изпусне и той ще се наведе да го вдигне. Например торбичка с ябълки. Те ще се търколят на земята. Линда си представи ясно как двамата с Якоб пълзят по тротоара и събират лъскавите червени ябълки. Устните му, очите му. Ръцете, които ще я галят — топли и силни. Нали е полицай.

Не може да бъде — Линда!, ще се изненада той. Какво правиш тук? Ами какво, отивам на зъболекар. Или нещо подобно. После Якоб ще я помоли за прошка, задето не бе повярвал онази вечер. Тя ще се вгледа в сините му очи и ще го накара да разбере, че я е подценил. Тя не е някаква истерична тийнейджърка, както си е мислел той. Потънала в мечтите си, Линда внезапно чу тропане навън. След миг скочи на крака и започна да слухти, притаил дъх. Чу само свистенето на вятъра в листата на дърветата. Последва нов удар. Момичето изтича в кухнята. Откъде идва този шум? Дали е същият звук като от онази вечер, или не? Погледът ѝ машинално се спря върху телефона, но тя се опомни. Няма как да се обади на Якоб. Нов удар, вече по-силен, последван от отекващо дрънчене. Все едно някой удряше с чук. Линда се вторачи изплашена към прозорците. Ударите продължиха неритмично. Най-силно се чуваха в коридора, значи идваха от лицевата част на къщата. За щастие, вратата се заключваше с двойна ключалка. Линда наостри уши. По същия начин се блъскаха кепенците на бараката, когато не ги закрепяха отвътре с двата райбера. Дали наистина шумът идва оттам? Ударите продължаваха. Изтича в хола и повдигна пердето. На светлината от фенера различи очертанията на червената барака с белите кепенци. И те действително се блъскаха яростно под напора на вятъра. Линда изпита невероятно облекчение. Добре че не позвъни на Якоб, защото тревогата бе фалшива. Странно, нима е забравила да сложи райберите, когато остави вътре велосипеда? Не, спомняше си ясно, че ги сложи.