Четвъртата маймуна [bg]

— Ще се заема. — Той извади малък пакет от колана си, коленичи до вагонетката и започна да я поръсва с дактилоскопичен прах. Пръстите му се движеха сръчно, като на опитен професионалист. Портър не можа да не се зачуди какво е работил този човек, преди да стигне до специалните сили.

Портър беше живял в Чикаго повече години, отколкото го беше грижа да си направи труда да преброи, но и до днес нямаше представа за съществуването на тунелите. Мислите му се насочиха към предишните жертви на У4М, къде бяха отвлечени и къде бяха намерени. Ако тунелите минаваха под целия град, беше възможно убиецът да ги е използвал през цялото време, за да превозва телата. В това имаше логика. Така и не бяха разбрали как ги е пренасял през града, без да ги види някой. В края на краищата, той беше оставил някои от труповете в райони с оживено движение, без да има нито един свидетел. Сюзан Деворо беше положена на пейка близо до центъра на гара Юниън, покрита с мръсно одеяло. Вероятността някой от тунелите да пресича Юниън беше голяма. За да изнесе тялото й над земята, той сигурно беше минал през охраната, десетина амбулантни търговци и кой знае колко пешеходци. Дори посред нощ маршрутът беше оживен. Но под земята? Да, точно така.

— Проверих вагонетката — каза Томас. — Открих частичен отпечатък тук долу на задното ляво колело. Би трябвало да е достатъчен, за да намерите попадение, ако извършителят е в системата.

— У4М никога не е оставял отпечатък, но предполагам, че щом възнамеряваш да изскочиш пред автобус, потайността вече няма значение.

Томас вдигна лентата с отпечатъка, която беше сложил в прозрачно найлоново пликче.

— Ето го, детектив.

Портър го взе и го вдигна към светлината. Беше повече от половин връх на пръст. Достатъчен бе за идентифициране.

— Добра работа, Томас. — Той го пусна в джоба си и се обърна към сержанта: — Еспиноза, работи ли радиопредавателят ти?

Едрият мъж погледна предавателя си и поклати глава.

— Изгубихме връзка в момента, в който слязохме по тези стълби. И мобилните телефони нямат покритие.

— Ако тръгнем по онзи тунел, какво да направим, за да не се изгубим?

Портър си представяше десетки тунели, които се разклоняват в множество посоки — подземен лабиринт. Предполагаше, че градската управа има карти, но колко точно бяха тунелите? Особено след като някои са били построени за контрабанда на алкохол.

Сержантът извади малък флакон с боя от раницата си.

— Споменах ли, че съм бил бойскаут?

— Добре, води ни тогава.

Еспиноза тръгна пръв, последван от Томас и Тибидо, а после Портър и накрая Броган. Един по един те минаха покрай вагонетката и влязоха в тунела. Въздухът веднага стана влажен и хладен. Портър си помисли, че температурата сигурно е десетина градуса. Стените на тунела бяха гладки и издялани от варовик. Дори в днешния свят прокопаването на такова нещо би било трудна задача. Как бяха успели да постигнат този подвиг преди стотина години? Колко хора бяха умрели тук?