Игра на милиарди [bg]

— Всъщност не е у мен.

— В офиса си ли го остави?

— Счупих го.

— Моля?

— Миналата нощ. С чук. Бях малко разгневен. Айвън го погледна с новооткрит респект.

— Могат да влязат в него и по други начини — продължи той. — Да проникнат в гласовата ти поща. Или чрез социално инженерство, сещаш се, обаждаш се на някой в твоята телефонна компания и го убеждаваш да ти даде паролите на акаунтите ти, за да върнеш всичко на заводски настройки. Ще се изненадаш колко много хора успяват да го сторят.

Астър си помисли за Майк Грило и контактите му при същите тези големи доставчици на телефонни услуги. Айвън имаше право.

— Що се отнася до асансьора? Имам предвид, че не можеш да кажеш на един асансьор какво да прави.

— Защо не? Него го управлява компютър. Компютърът се управлява от човек.

— Но той е вътре в сграда. Искам да кажа, кой ще знае как да стигне до него?

Айвън се усмихна и започна да се люлее в стола си, а Боби на практика можеше да прочете мислите му. Добре дошъл в дома ми, дечко.

— Нищо не е вътре в нищо — отвърна специалистът. — Асансьорите са също като компютрите. Те разполагат със софтуер, който им казва колко бързо да се движат нагоре и колко бързо надолу. Колко време да държат една врата отворена и колко бързо да я затворят. Така или иначе някой трябва да може да контролира асансьора, но невинаги този някой се намира в сградата.

— Как го правят?

— Като го свържат с дистанционна оперативна платформа, която е свързана с интернет. Платформата вероятно контролира всичко в сградата: отопление, сигурност, осветление. Хакни платформата и можеш да поемеш управлението над асансьора. За да се отворят вратите му, без кабината да е на етажа, някой трябва да пробие платформата и да издаде такава команда.

— Значи е възможно?

— За външен човек с незначителни познания на системата ще бъде много, много трудно — обясни Айвън. — Ако работи обаче за производителя на асансьора, ще е лесна работа.

— Благодаря ти. Това ми е достатъчно.

— Сигурен ли си, че не мога да ти помогна с нещо друго?

— Помогна ми повече от необходимото.

Астър излезе от офиса на Давидоф и тръгна към търговския отдел. На половината път се спря. Осени го една мисъл, чиста и гореща като мълния.

Страница 23. Годишен доклад на Соничи. Соничи Експрес 2122.

Онзи, който искаше да нарани Астър, не работеше за компанията.

Той я притежаваше.

Затръшна вратата на офиса си и се обърна към монитора.

— Бележка. Частни инвеститори в компаниите на Еванс.

Имената на частните инвестиционни компании, инвестирали във фирмите, чиито годишни доклади беше намерил в дома на Пенелъпи Еванс, се появиха на него. Започна да отваря уебсайтовете им един по един и да преглежда съдържанието на всеки от тях, докато не намери списък с компании, в които инвестиционните фирми бяха инвестирали в миналото и настоящето. Не беше сигурен какво точно търсеше. Надяваше се, ако съществува някакъв модел, да успее да го разпознае и да го разбере.