Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— И кой би сторил това?
Изглеждаше, сякаш Крас възнамерявала отговори, но после стисна рязко уста. След няколко секунди явна вътрешна борба, той отвърна мрачно:
— Няма значение. Важното е, че се провалих. Единствената ни надежда да подсигурим изхода от войната се намира извън досега ми.
Имаше много неща, които драконовият магьосник не бе казал на Малфурион и нощният елф го знаеше. Друидът обаче уважаваше Крас достатъчно, за да не го притиска повече. Сега единственото, което искаше да стори, беше да помогне, особено при новото си разбиране на ситуацията. Ако магьосникът можеше да убеди вида си да се включи в защитата, това със сигурност щеше да доведе пламтящия Легион до бърз край.
Но магиите им не можеха да отворят стената, нито пък двамата можеха просто да преминат през нея като призрак или…
Друидът преглътна с усилие и каза:
— Може би има начин да преминем, или поне аз.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз… аз мога да вляза в Смарагдовия сън.
Лицето на магьосника потъмня, а после стана замислено. Малфурион се надяваше, че той ще отхвърли идеята, но вместо това Крас кимна.
— Да… да, може би това е единственият начин.
— Но ще помогне ли? Аз дори не знам дали ще могат да ме чуят или видят… а ако го сторят, ще слушат ли?
— Една може би ще е способна на всичко това. Трябва да търсиш специално нея. Името й е Изера.
Изера. Ценариус бе споменал името й, когато беше предложил на ученика си да го научи как да влиза в царството на съня. Изера беше една от петте Велики Аспекта. Тя владееше Смарагдовия сън. Изера със сигурност можеше да го чуе и види в нематериалния му облик… но щеше ли да си направи труда да се вслуша в думите му?
Разчитайки очевидното нежелание на нощния елф, Крас добави:
— Ако успееш да я убедиш да те заведе при Алекстраза, червения дракон, тогава тя може би ще запита Кориалстраз, който познава и двама ни. Алекстраза ще го изслуша.
От начина, по който интонацията на магьосника се измени, когато каза другото име, Малфурион разбра, че този червен дракон е много, много важен за Крас на лично ниво. Друидът знаеше, че Алекстраза е още един от Аспектите и се зачуди как така Крас може да говори за нея така леко. Спътникът му беше повече от обикновен дракон, шпиониращ по-младите раси; статутът му сред собствения му вид явно беше висок.
Това знание даде смелост на Малфурион.
— Ще сторя всичко необходимо.
— Ако Изера не прояви достатъчно интерес, ще е добре да й споменеш Ценариус. Повече от веднъж, ако се наложи — посъветва го допълнително драконовият магьосник.
Несигурен по какъв начин би повлияло това, нощният елф въпреки всичко кимна, защото имаше доверие на Крас, а после седна на земята. Спътникът му го наблюдаваше в тишина, докато се разполагаше. Наместил се удобно, Малфурион затвори очи и се концентрира.
В началото медитираше, за да се успокои. Когато се отпусна, нощният елф почувства първите признаци на дрямката да го докосват. Той ги приветства и прегърна. Смъртният свят все повече и повече се отдръпваше от друида. Спокойствието се спусна около Малфурион като одеяло. Той знаеше, че Крас го пази, така че не се страхуваше да се отпусне в Съня. Магьосникът щеше да закриля беззащитното му тяло.
И преди да го осъзнае, младежът заспа. В същото време обаче се чувстваше по-буден от всякога. Нощният елф се концентрира върху напускането на смъртния свят. Той следваше наученото от Ценариус, за да отдели духа от тялото си.
Оказа се толкова лесно да стори това и да намери пътя към Смарагдовия сън, че Малфурион се почувства засрамен от досегашните си колебания. Докато оставаше вкопчен в мисията си, със сигурност щеше да пътува из другия свят в безопасност.
Всичко се озари от зелена светлина. Крас изчезна и обкръжението на Малфурион се измени. Планинският регион изглеждаше изненадващо еднакъв и в двете измерения, но върховете в Смарагдовия сън бяха по-остри, по-малко изронени от времето. Така, както са изглеждали, когато Създателите са ги издигнали от първичната материя. Въпреки неотложността на мисията си, Малфурион за миг спря, за да се възхити на работата на Небесните. Изчистеното величие на ширналата се гледка го вцепени.
Но в истинския свят нямаше да остане нищо, ако Пламтящият легион не бъдеше спрян, така че друидът най-сетне потегли напред. Пресегна се към бариерата, очаквайки съпротива, но нищо не забави ръката му. В Смарагдовия сън магията наистина не съществуваше. Драконите очакваха нарушители от по-земен тип, подчинени на природните закони на този свят.