Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Човек и орк.
— Казвал ли съм някога какво съм аз? Някой от другите обяснявал ли го е?
Нощният елф се замисли, но не можа да си спомни расата на Крас да е била споменавана.
— В теб има от кръвта на нощните елфи. Изглеждаш, сякаш си от нашия вид, дори…
— Може и да приличам на някого от расата ви, ако е бил мъртъв година или две, но това е най-близката прилика, която можем да намерим, нали? Това, което виждаш, е само маскировка; между моята и твоята раса няма кръвни връзки… нито пък имам родство с човеците, орките, джуджетата или таурените.
Малфурион изглеждаше объркан.
— Тогава… какво си ти?
Погледът на Крас го впримчи още по-силно. Сега младежът виждаше само тези чужди очи.
— Вгледай се внимателно. Вгледай се надълбоко и помисли за това, което вече знаеш.
Докато гледаше в очите на спътника си, Малфурион си спомни всичко, което знаеше, а то не беше никак малко… заклинател с впечатляващо знание и талант. Дори в най-лошата си форма Крас излъчваше около себе си аура на невероятна старост и опитност. Сестринството чувстваше това, макар и никоя от тях да не разбираше точно какво означава. Същото важеше и за лунната стража. Дори нощните саблезъби се отнасяха към магьосника по-добре, отколкото към господарите, които ги бяха отгледали.
И за известно време Крас дори разполагаше с приятелството на дракон…
Дракон…
Когато бегемотът беше далеч, магьосникът страдаше като на смъртно легло. Драконът също бе показал признаци за ненормално силно изтощение. Заедно обаче те ставаха като един, а силата им се увеличаваше.
Но в това имаше още. Кориалстраз говореше с Крас както с никого другиго… като с равен, почти брат.
Виждайки осъзнаването, разцъфтяващо на лицето на друида, Крас прошепна:
— Намираш се на прага на разбирането. Прекоси го сега.
Той се откри изцяло пред Малфурион. В ума си нощният елф видя Крас трансформиран. Робата му се разкъса на парчета, докато тялото израстваше и се извиваше. Краката му се огънаха на обратно, а стъпалата и дланите му се увенчаха с дълги нокти. От гърба му израснаха крила, които се разшириха толкова много, че мажеха да скрият луната.
Лицето на магьосника се издължи. Носът и устата му станаха едно и оформиха зловеща паст. Косата му се втвърди и се превърна в гребен, който преминаваше по целия му гръб до върха на опашката, която се бе появила заедно с крилете.
И когато алени люспи покриха всеки сантиметър от тялото му, Малфурион промълви името, с което всички назоваваха подобни страховити левиатани:
— Дракон!
И тогава невероятният образ изчезна също толкова бързо, колкото се беше появил. Малфурион поклати глава и изгледа фигурата пред себе си.
— Да, Малфурион Стормрейдж, аз съм дракон. Червен, за да съм по-точен. От векове нося облика на едно или друго смъртно създание, защото изборът ми бе да бродя сред вас, да обучавам и сам да уча, защото се боря за мир помежду ни.
— Дракон… — Малфурион отново поклати глава. Това обясняваше много от станалото досега… и на свой ред повдигаше още много въпроси.
— Сред онези в армията само Ронин наистина знае кой и какво съм, макар че оркът може би се досеща, а сестринството сигурно има своите подозрения.
— Хората съюзници ли са на драконите?
— Не! Но с тази маскировка, която виждаш пред теб, взех Ронин за мой ученик — невероятен магьосник, дори за представител на неговата раса с многостранни възможности! В някои отношения му имам по-голямо доверие, отколкото на някой от моя народ.
Сякаш за да наблегне на този факт, Крас — Малфурион все още не можеше да се насили да го нарече дракон — удари ръка в невидимата бариера.
— И това тук само показва колко съм прав да го правя. Не трябва да го има.
— Дракон… но защо не се трансформира, за да долетиш тук? Защо ме накара да призова хипогрифите? — После в ума на нощния елф се появиха и други странни инциденти. — Можеха да те убият неведнъж, включително и при последната ни битка с демоните!
— Някои неща трябва да останат тайна, Малфурион, но ще ти кажа следното — не се трансформирам, защото не мога. Това умение ми е отнето в момента.
— Раз… разбирам.
Крас се извърна обратно към скритата стена, отново търсейки някакъв вход в нея.
— Сега разбираш защо бях толкова сигурен, че ще мога да се срещна с драконите. Те биха послушали един от своите. Също така биха обяснили на сънародник защо се държат толкова тайнствено. — Той изсъска свирепо и стресна нощния елф. — Ако разбира се първо успея да се свържа с тях.