Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Чак когато скалната стена вдясно от него се взриви и започна да се срутва отгоре му, разбра, че е бил надхитрен.
Накара хипогрифа бързо да се дръпне от пътя на свлачището. Дори така двамата попаднаха под обстрел от камъни и пръст. Едно парче, голямо колкото главата на Крас, се удари в хълбока на животното. То изпищя и без малко да изхвърли ездача си. Само смъртната хватка на магьосника го спаси от падане.
Ужасна миризма изпълни обонянието на бегълците. Черният беше точно зад тях. Крас вдигна ръка и промълви думите на най-бързата магия, която знаеше.
Пред левиатана избухнаха множество светлини. Те бяха относително безопасни, но изненадаха дракона и дори го заслепиха за миг. Той се изви и изрева ядосано. Едното му крило удари планината, откъртвайки тонове скала.
Бързата реакция на магьосника му беше спечелила само няколко секунди. Надяваше се друидът да е съумял да избяга от другия дракон, но добре познаваше упорството на собствения си вид. Ако Малфурион все още беше жив, той вероятно не се справяше по-добре с преследвача си от самия Крас.
После, точно когато планината, която бе избрал за срещата, се изправи пред него, Крас мерна другия ездач. Хипогрифът изглеждаше изпаднал в истерия, а Малфурион беше заровил глава дълбоко във врата му. Точно зад тях се носеше вторият левиатан.
Крас поведе собственото си животно към това на Малфурион и се опита да избърза поне малко напред, за да не се сблъска с елфа, когато пътищата им се пресекат. Хипогрифът му изграчи, за да предупреди не само другаря си, но и друида. Малфурион вдигна глава — единственият знак, че изобщо е видял спътника си.
Когато се срещнаха на южния склон на планината, Крас пришпори хипогрифа си около него. Младият нощен елф мина в обратна посока. Миг по-късно големият черен дракон, незаинтересован от другото дребно създание, последва Крас. Неговият партньор продължи гонитбата на друида.
Ако Крас имаше някакво предимство пред черните дракони, то беше, че те не знаеха за неговата принадлежност към расата им. Нито пък имаха представа, че е летял из тази местност толкова често по време на дългия си живот, че вероятно познава безбройните й пътища по-добре от всеки друг.
Гигантът зад него отново изрева и този път залпът удари толкова близо, че остави огнена резка по планинския връх и накара Крас да се задави. Хипогрифът обаче летеше неуморно, разчитайки не само на скоростта си, но и на напътствията на своя водач. Магьосникът го накара да се спусне леко, а после и да забави. Животното се бореше с втората команда, но Крас използва голямата сила на волята си, за да надвие съпротивата.
И точно когато хипогрифът се подчини, Малфурион се появи от другата страна на върха.
Крас накара звяра си да се издигне леко, за да компенсира приближаващия друид. Двамата с Малфурион яздеха почти на едно ниво; ако бяха по-близо, щяха да се сблъскат.
Магьосникът видя крайчеца на черно крило зад спътника си.
Отново накара хипогрифа си да се снижи.
Малфурион пък насочи второто животно право към небето толкова внезапно и с такава скорост, че едва не се изплъзна по гърба му.
Преследвачът на Крас не успя да смени посоката. Нито пък този на друида. Драконите бяха толкова погълнати от лова си, че не можаха да се противопоставят на инерцията.
Двата гиганта се сблъскаха челно с гръмотевичен трясък.
Черните бегемоти изреваха от болка и шок. Впримчени заедно, те се понесоха настрани и се сблъскаха с избрания от Крас връх.
Цялата местност потрепери, когато се стовариха върху планината. На магьосника му се стори, че даже чува пукот на кости, но не изчака, за да разбере със сигурност. Когато двата дракона изчезнаха от поглед, Крас помаха на Малфурион да го последва. Докато двата левиатана се окопитят, магьосникът и друидът отдавна нямаше да са там.
Загледа се в приближаващите върхове. Намираше се много близо до целта си… и сега повече от всякога искаше да разбере какво точно става.
Дванайсет
Илидан трябваше да обсъжда стратегията с лунната стража, но в този момент изобщо не му пукаше за войната. Можеше да мисли единствено за това, какъв световен глупак бе излязъл пред Тиранде. Беше оголил душата си пред нея, само за да открие, че брат му вече е маркирал територията. Приятелката им бе избрала Малфурион.
И най-отвратителното беше, че брат му вероятно бе твърде зает с друидството си, за да забележи.
Личният магьосник на лорд Рейвънкрест се движеше безцелно около окопите. Стражът, поставен на пост там, вдигна оръжие и с леко разтревожен глас обяви: