Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Но при кого смяташ да отидеш?
— Първо ще се повъртя наоколо, за да се ориентирам каква е обстановката. Ако никой не ме разпознае, ще потърся работа.
— Върни се, Големи Джон, сигурна съм, че Робин ще намери нещо подходящо за теб.
— Добре — отвърна той, взе торбата си от задната част на фургона и тръгна.
Кейт гледаше как се отдалечава, после бавно се обърна и тръгна към вратата, като се чудеше дали да почука или да влезе направо. Накрая реши да опита дали вратата е заключена. Ако не е, ще влезе направо. След като дръжката с лекота се поддаде на натиска й, Кейт си пое дълбоко въздух и отвори вратата. Това бе втората най-ужасна грешка в живота й. Първата беше, че въобще бе пристигнала в Батърст. Какво ли си въобразяваше, че ще намери тук? Че съпругът й живее като монах и чака спокойно тя да се вразуми? Че му е липсвала толкова, колкото и той на нея? Колко глупава е била наистина като е мислила, че Робин е различен от всички останали мъже. Това, което видя вътре в бараката, бе реализиране в действителност на най-ужасните й кошмари.
Робин и Серина бяха все още в леглото, с преплетени ръце и крака — голи, както Господ ги бе създал. Явно бе, че са били заети с нещо много повече от невинен разговор. Серина го ближеше по врата, докато той бе хванал ръцете й и ги местеше по тялото си.
На Робин му бе омръзнало вече да се разправя със Серина, упоритостта й го дразнеше. Тя винаги е била невъобразима лакомница, но сега нямаше нито настроение, нито желание да удовлетворява желанията й. Кански го болеше главата, а тялото му бе отпуснато след погълнатия предната вечер алкохол, така че нямаше никакво желание да се люби със Серина. Ако наистина го е направил предишната вечер, то е било само защото главата му е била замаяна от брендито, а и целият бе съкрушен от писмото, което бе получил от Деър.
Робин не бе усетил, че някой стои до вратата, докато процедената оттам светлина не достигна до леглото. Бараката беше малка, състоеше се само от кухня и една голяма стая, която служеше и за спалня, и за всекидневна. Като забеляза гневния поглед и стройната слаба фигура, открояваща се на осветеното от слънцето място, Робин се опита да скочи от леглото, но веднага осъзна, че е гол и се покри с чаршафа.
— Кейт!
Серина беше тази, която първа разпозна неочакваната посетителка и името й просто несъзнателно се отрони от устата й.
— По дяволите — извика Робин и грубо изтласка Серина от леглото си. — Божичко мили, Кейт, какво правиш тук?
Серина изпищя силно, ядосана от грубостта му, грабна едно одеяло и се премести на своето легло.
Кейт с мъка преглътна — огромна буца се бе надигнала в гърлото й и все пак намери сили да каже:
— Очевидно съм направила грешка.
Гласът й потрепери и бе почти готова да се обърне и да се тръгне, но гордостта й я накара да остане и да поиска обяснение.
Като се омота с чаршафа, Робин стана неуверено от леглото и разтърси глава, за да дойде по-бързо на себе си.
— Не е това, което си мислиш, Кейт. Аз не съм…
Не можеше да продължи, защото го бе направил.
Независимо, че не си спомняше, той се беше любил със Серина снощи. Какво би могъл да каже, за да обясни на Кейт истината. А и тя едва ли би могла да намери обидна дума, с която той вече сам да не се бе нарекъл. Ах, тази проклета Серина! Закле се никога да не помирисва дори алкохол.
— Аз не съм глупачка, Робин. Виждам отлично. Грешката ми е, че си въобразявах, че ще се радваш да ме видиш. Чух разни слухове, но просто не исках да им вярвам.
— Какви слухове, Кейт?
Кейт хвърли унищожителен поглед към Серина, която явно бе твърде доволна от себе си.
— Мисля, че едва ли имаш желание да слушаш какво говорят всички в Парамата. Надявам се, че двамата със Серина сте щастливи.
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Кейт, моля те, не си отивай. Дай ми възможност да ти обясня.
Кейт се спря, като размишляваше върху думите му. С цялото си сърце искаше да получи от Робин някакво разумно обяснение за всичко, което бе видяла тук тази сутрин.
— Мисля, че е прекалено късно, Робин.
— Не, Кейт — с учудваща бързина, като се има предвид адската болка в главата му, той се приближи до нея и я хвана за ръката. — Трябва да поговорим. — После, се обърна към Серина, която още седеше върху леглото си: — Остави ни, Серина, двамата трябва да бъдем сами.
— Какво? Къде бих могла да отида?
— Откъде да знам, дявол да те вземе. Просто се махай! И не се връщай никога повече!
— Може ли първо да се облека — подигравателно попита тя.
— Обличай се — изръмжа Робин, изпълнен с ярост от мисълта за всичко, което се бе случило между тях предишната вечер. Не искаше и да знае дали ще я види някога или не. Трябваше да й намери подходящо място да се подслони още преди седмици, но бе така зает, че не бе успял да помисли дори за бъдещето й.