Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Като се търкаше и притискаше като доволна котка около тялото му, Серина се наслаждаваше на дългите му, мускулести крака, на изпъкналите му бицепси и силните му рамена, като погледа й се спираше и на онази най-важна част, която сега се бе свряла между краката му като заспал вулкан. Тя бе имала удоволствието не веднъж да го изучава така, но след като бе срещнал Кейт, сега за първи път й се даваше същата възможност. Съжаляваше, че не бе успяла да го накара да се люби с нея снощи. Бе я оставил незадоволена, изпълнена с желание да изпита мъжката му сила дълбоко в себе си, да преживее онова невероятно удоволствие, което знаеше, че е в състояние да й достави.
Без да има ни най-малка представа, че Серина го наблюдава като гладно коте, Робин изсумтя и преметна ръката си. Усети нежна и топла женска плът и очите му веднага се отвориха. Вдигна глава и изпъшка от болка, защото имаше чувството, че хиляди остри ножове бяха забити в мозъка му.
— Какво става, по дяволите?
— Не ти ли е добре — съчувствено попита Серина.
Въпреки забитите ножове той все пак намери сили да извие глава и с изумление установи, че Серина лежи съвсем гола до него.
— Серина, какво правиш тук, дявол да те вземе?
Очите й се присвиха докато главата й трескаво работеше.
— Не си ли спомняш?
— О, господи! Не помня нищо освен онова ужасно писмо от Деър. И брендито, естествено.
Той изпъшка отново и затвори очи, сякаш се надяваше, че когато ги отвори, Серина ще си е отишла.
— Какво правиш в леглото ми? Къде са ти дрехите?
Серина го възнагради с една от очарователните си усмивки.
— Ти беше чудесен, Робин. Оказа се, че наистина си прав, дето каза, че си еднакво добър в леглото и когато си трезвен, и когато си пиян.
— Така ли казах — отвърна объркано Робин.
Но все пак би трябвало да си спомня, ако се беше любил с нея, нали?
— Твоите ласки ме оставиха направо без дъх, както винаги.
— Аз… дявол да го вземе… аз наистина съжалявам, Серина, това не биваше да се случва. Всъщност все още не съм сигурен, че не ме лъжеш. Сигурна ли си, че ние…
— О, да, Робин — развълнувано започна тя. — При това няколко пъти. Преди да заспиш ми обеща, че ще го направим и сутринта.
Робин въздъхна и закри с ръце очите си.
— Забрави какво съм ти казал. Бях пиян. А сега се махай, Серина, трябва да обмисля всичко внимателно. Това, което се е случило снощи, само усложнява нещата. Надявах се, че ние двамата с Кейт…
— Забрави Кейт — каза Серина, като се опита да се притисне към него. Ръката й се плъзна по тялото му, но когато достигна стомаха му и продължи надолу, той я сграбчи и я отхвърли встрани.
— Господи, Серина, защо още повече усложняваш положението? Колко е часът?
— Към десет сутринта, предполагам — смотолеви Серина, като нежно го дразнеше по врата с езика си, докато Робин яростно се опитваше да изтласка ръцете й от тялото си.
Трябваше да намери сили да стане от леглото, да възстанови мислите си и да накара Серина да повярва, че усилията й да го прелъсти са напразни.
Кейт седеше мълчаливо, докато Големия Джон спря фургона пред малката барака. Зад постройката стърчаха основите на голямата нова къща, която Робин беше вече започнал. По ливадите в далечината се виждаха стадата му, а затворници разчистваха тревата и храстите наблизо и подготвяха земята за сеитба. От бараката не се чуваше никакъв шум и Кейт скочи от фургона, без да дочака помощта на Големия Джон. Сърцето й биеше силно, а коленете й трепереха, така че не беше сигурна, че ще успее да достигне до вратата.
Ами ако Серина беше вътре? Или пък Робин въобще не искаше да я види? Ами ако… имаше толкова много „ако“, че просто й се завиваше свят. Но единственият начин да разбере какво става в живота на Робин бе да отвори смело вратата, преди да е изгубила кураж да го направи.
— Да чакам ли, мисис Флетчър — попита Големия Джон като гледаше скептично към вратата. Имаше някакво лошо предчувствие.
— Не — твърдо отвърна Кейт. — Убедена съм, че съпругът ми ще се зарадва, когато ме види.
Последните думи не прозвучаха съвсем убедително, но тя събра сили и отхвърли обзелата я тревога.
— Е, след като си сигурна — колебливо каза Големия Джон. — Ще оставя фургона тук и ще отида да се разходя из града, ще бъда тук наблизо.