Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Ти наричаш това любов — изкрещя Кейт, като ожесточено го удряше по гърдите, по тялото, навсякъде, докъдето се докопаше. — А аз го наричам отвратително насилие. Защо? Защо трябваше да правиш това? Аз бях започнала да ти вярвам. Сега разбирам, че Кейси е била права. Трябваше да се вслушам в предупрежденията й.
— Стой мирна, глупачке — изпъшка Потър, като безуспешно се опита да разтвори краката й. — Ако си мислиш, че съпругът ти има нещо против, много се лъжеш. Всеки нае, че той си гледа кефа с онази малка красавица, която се е настанила дори в дома му.
Кейт просто трудно издържаше. Потър без съмнение бе по-силен от нея, така че всеки момент можеше да се справи с отслабващата й съпротива. С последни сили отвори широко уста и изпищя така силно, че биха я чули не само живите, но и мъртвите в околността.
Потър най-накрая бе успял да свали панталоните си и яростно се опитваше да разтвори краката й. Кейт героично се съпротивляваше, сила й даваше яростта, която я бе обхванала. Колко ли наивна му се бе сторила, когато го помоли да я придружи до Батърст? Може би още от самото начало е планирал да я нападне?
— Защо не се отпуснеш, ще видиш, че ще ти стане приятно — посъветва я Потър, като едва си поемаше дъх от обзелата го страст. — Ако спреш да се бориш, ще ти доставя огромно удоволствие. Такова удоволствие, че ще забравиш напълно за Флетчър и няма да ти пука дори ако той спи с всички жени в Австралия.
— Мръсна свиня — извика Кейт и поднови опитите си да се освободи от хватката му. Но напразно. Той бе прекалено силен, а и я беше хванал неподготвена, докато спеше. Сега вече й изглеждаше почти невъзможно да се отърве от него, колкото и да се бори, да крещи и да го нагрубява.
Кейт разбра, че всичко е напълно загубено в момента, в който Потър успя да разтвори краката й. Стисна зъби, затвори очи и зачака с отвращение грубото му проникване в нейното все още отчаяно съпротивляващо се тяло.
— Така е по-добре — самодоволно измляска Потър, докато се настаняваше между краката й, а освен това бе почувствал, че тя е на ръба на силите си и едва ли ще може да му попречи. Кейт продължаваше отчаяно да се опитва да го отблъсне от себе си, но той се чувстваше почти победител, доволен, че е успял да я подчини. — Ще постъпиш най-разумно като ми се отдадеш. Ако исках, можех да те убия и да те оставя в гората, тук тялото ти няма да бъде намерено с години. Но аз искам да станеш моя жена. Като се съберат заедно моето имение и имението Маккензи ще се получи най-голямата и най-богатата собственост в Ню Саут Уейлс.
Потър се притисна към нея, готов да я обладае, а Кейт направо изгуби разсъдъка си от ужас.
Трябваха й няколко минути, за да дойде отново на себе си и едва след това осъзна, че не чувства върху себе си тежестта от тялото на Потър. Тя отвори очи и премигна няколко пъти. Луната се открояваше като голяма ярка топка на небето, но част от светлината й бе засенчена от огромната фигура, която се бе изправила до нея. Силните мускулести крака бяха леко раздалечени един от друг и стояха твърдо, сякаш бяха пуснали корен в земята. Ръцете бяха скръстени отпред, а масивните гърди дишаха често и издаваха, че мъжът бе пробягал голямо разстояние. В едната от гигантските си ръце държеше дебел клон от дърво.
Кейт пребледня. И без това бе доста уплашена, но сега изпитваше истински ужас. Кой беше този гигант? Може би насилието на един мъж щеше да се замени с насилието на друг. В главата й имаше само една мисъл. Бандитите! Потър й бе споменал, че бандитите скитат свободно из планината, след като бе прокаран пътят за Батърст. Внезапно мъжът се наведе над нея и започна внимателно да я разглежда. Но тъй като луната светеше зад гърба му, тя не можеше да различи неговите черти. Но какво ли значение има това, тъжно помисли Кейт, докато сърцето й биеше до пръсване.
Внезапно си спомни, че е доста разголена и се опита да закопчае корсажа си. Цялата се разтрепери от страх, когато видя, че гигантът посяга към голите й крака и успя да си поеме дъх едва когато той дръпна полата й надолу, за да ги прикрие.
— К… кой си ти? — с треперещ глас попита Кейт.
— Успя ли да те нарани?
Този дълбок, боботещ глас… май го бе чувала и преди, но къде?
— Н… не, но щеше, ако ти… Какво направи с него? — Кейт се огледа и забеляза, че Потър лежи близо до краката й. — Мъртъв ли е?
— Не, госпожо, само го цапардосах. Но ще го убия, ако желаеш.
— Ще го убиеш — повтори изумено тя. Потър действително заслужаваше смърт, но само мисълта за хладнокръвно убийство на човек я ужасяваше. — Защо искаш да го убиваш заради мен? Не си ли бандит?